В годините на преход, когато демокрацията ни отнемаше едно по едно сетивата за добро, не отсякохме ли бора – оня пред къщата на Йордан Герака от повестта на Елин Пелин“Гераците“ и една друга реалност!?И не носим ли в себе си съдбата на стария Герак след сто и повече години!?
Нали следите новините,нали чувате хрониката на деня!Нали гледата какво става в парламента, в кметствата в министерствата!Нали виждате как се движат обществените поръчки, как партийно се уреждат нещата в полза на по-силния.Случаят с КТБ за какво ви говори?
Суджука, НДК, купуването и продаването на гласове какво е, подмяната на гласове, подмяната на ценностите , на историята, на морала не са ли същото, за което плаче и страда героят на Елин Пелин в началото на миналия век!?
Спомнете си какво нареждаше Йордан:“Така е тръгнало и така ще върви…Няма да сме по-добре.Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
А за какво мечтаеше в „престъпните си стихове“Вапцаров:“Как ще пеят птиците в полята!Весели ще плуват из простора.Ще се радват на труда си хората.И ще се обичат като братя.“
Къде са днес птиците, хората, братята обичта!Днешните читатели не са чували нито за Елин Пелин, нито за Никола Вапцаров…Въпросните нямат странички и сайтове, нито фейсбук и в социалните мрежи няма кой да се сети за тях…
И като присъда-точна и окончателна, идват думите на Герака за хората от времето на Елин Пелин, че“нямат бога, нямат смирение в душата си.Всякой него си гледа, а за другите не иска да знае.Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята.А що им пречи?Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дявола.Той ги държи в ръцете си.Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото…“
В заключение може да добавим:Няма го пролетариата…Кой каквото и да смята, заменихме днес борбата с диктатура на…парата!
Редактор
