Маргарита Попова: Трябва най-сетне да се седне на масата и да се каже къде бъркат политиците

Маргарита Попова заема длъжността вицепрезидент на Република България, от 22 януари 2012 г.

Тя е български и немски филолог, юрист, дългогодишен преподавател и висш прокурор, министър на правосъдието от 27 юли 2009 г. в правителството на Бойко Борисов.

Г-жа Попова рядко говори пред медиите, но когато го прави, думите й отекват със страшна сила.

С г-жа Попова разговаряме за бедността, борбата с корупцията, отношенията на България с Русия, кризата в КТБ, съдебната реформа, прокуратурата и много други горещи теми.

Интервю на Ивайло Крачунов

– Г-жо Попова, тъй като се познаваме отдавна, знам, че лицемерието и фалшът са Ви чужди, и се надявам нашият разговор да бъде напълно откровен.

 – Така ще бъде. Искам веднага да Ви кажа, че това зависи и от мен, и от Вас – и от двете страни. Да бъдем откровени и да говорим това, което мислим и което е полезно да бъде чуто.

–  Най-важното е наистина да казваме истината. Започваме директно с първия въпрос. Г-жо Попова, защото толкова Ваши колеги политици се страхуват да говорят за бедността, след като по последни статистически данни 40% от българите са на прага на бедността?

–  Отговорът не би могъл да бъде прост и лесен. Но веднага ще кажа. Такива са стереотипите на политиците. Когато трябва да се говори за терзанията на народа, който овластява и пред който си отговорен, тогава трябва да отговаряш, защото народът пита. Политиците по-често обичат да назидават, обичат да ги слушаме и по-малко да дават отговори. Впрочем, не само нашите политици в страната не обичат да говорят толкова често за бедността, за страданията на хората, за болестите, за мизерията, за неудачите, за това, че дори и като членове на европейското семейство вече от толкова години, жизненият стандарт на българския народ не се променя. И понеже не се променя жизненият стандарт, започваме да губим сигурно децата си и да губим поколенията. Което според мен е страшно. И затова реших и си мисля, че един трябва да започне. И европейските политици не обичат да говорят за бедността, за страданията и мизерията. Те се събират на икономически форуми, но те са бляскави и лъскави, което събужда негодуванието на хората. Трябва най-сетне да се седне на масата и да се каже къде бъркат политиците, защо въпреки научно-техническия прогрес и напредъка хората стават по-бедни и жизненият стандарт спада и къде бъркаме.

–  Аз точно това искам да Ви попитам – къде бъркат и защо България вече 25 години продължава да е сред най-бедните държави в Европа, а българите са едни от най-тъжните и нещастни хора в сравнение с другите държави?

– Искам честно да Ви кажа, че на мен също ми е тъжно и много ме тревожи това, че в различни проучвания ние сме сред най-тъжните и сме най-бедни. Колко хубаво пее българският народ! Ние сме прочути с песните, с гласовете, а в същото време сме толкова тъжни. Каква дисхармония в усещания и в чувства. Така е, защото загърбихме желанието да мислим и да работим повече за специфичните национални интереси. Решихме, че като станем членове на европейското семейство и прегърнем така прокламираните в различни европейски документи европейски ценности, изведнъж ще станем по-богати и по-щастливи. Оказа се, че няма как това нещо да се случи. Оказа се също и нещо друго, което е време да прозрем най-сетне – че ако не умееш да защитаваш националния си интерес, в основата на който стои благополучието на народа и на нацията, значи ти не можеш да бъдеш и добър съюзен член. Много ги е страх политиците да говорят по този начин. Предпочитат с клишета, втръснали на всички, да говорят повече за европейски ценности, за атлантически ценности. Хората вече не могат да се ориентират и не могат да разберат какви са точно тези ценности. Във всеки договор, във всеки един документ се добавят нови и нови. А къде остават нашите?!

– Да, и като че ли някак си се губи практическата стойност от това, че България е член на две международни семейства и хората не могат да го усетят директно – обикновените хора.

– Хората искат да го усетят по това как живеят, колко са спокойни, колко са здрави и какво е благополучието на техните деца. Това е нашият национален дух, това е българската нация, това е българският народ. Домът, огнището, децата, добрите отношения със съседа, с комшията, добрите отношения с хората, с които си преживял история векове назад – това сме ние. Ако не го отчетем, ако не го прегърнем и ако не преосмислим поведението си, за да започнем да желаем и да изискваме от политиците най-сетне да запуши комин… трябва да запуши комин, за да има какво да преразпределяме, иначе децата ни много често ще търсят Терминал 2 и ще разговаряме с тях не пряко и непосредствено, а ще тъгуваме. Всъщност ние и затова сме най-тъжни – защото си загубваме децата всеки ден.

– В разгара на миналото лято държавата беше сполетяна от една жестока финансова криза, породена от източването на КТБ. Вчера нашата медия оповести стряскащи данни за кредитите, които са били отпускани на фирми, свързани със злополучния банкер Цветан Василев. Смятате ли, г-жо Попова, че държавата ще се отърси от този финансов трус, от който бе ударена?

– Проблемът е дълбок, проблемът е съществувал много дълго време, той е и експертен, и морален. Експертите трябва да кажат и да дадат своето. А ние – да направим и експертните оценки, и оценките за етика и нравственост – за управление и за политики.

Аз няма да навлизам в подробности по този въпрос, но мисля, че това, което Ви казвам, е достатъчно. Дълбок проблем, който е многопосочен и който предстои да бъде правилно осмислен. Ако не го осмислим, има опасност грешката да се повтори.

– Г-жо Попова, вярвам, че ще се съгласите с мен – много от хората смятат, че длъжността на вицепрезидента е просто на един заместник на действащия държавен глава. Вие обаче често пъти заемате силна позиция по различни горещи теми в държавата и придавате плътност на институцията вицепрезидент. Може ли да кажете с няколко думи каква е ролята на един вицепрезидент ?

– Преди да реша да участвам в кампанията през 2011 г., пред мен застана въпросът каква е моята мотивация, за да участвам, защо искам да участвам в надпреварата. За мен отговорът беше ясен. Аз съм работила в съдебната власт дълги години, ние се познаваме с Вас от там, знаете моето прокурорско битие. Работих като министър на правосъдието, бях две години и постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Видях как се работи и какви са стереотипите в Народното събрание, докато бях министър на правосъдието. За мен беше професионално предизвикателство президентската институция. Тя е част от властите и за мен представляваше интерес да видя как се прави политика в институцията Президент, защо тя е ключ за разбиране на останалите власти. И още по време на кампанията казах, че аз идвам тук, за да уплътня институцията на вицепрезидента. Още тогава дадох да се разбере, че е погрешно разбирането за това, че вицепрезидентът е заместник на президента. Не е структурирана така нашата Конституция. Вицепрезидентът е относително самостоятелна институция, която, удачно от някои добри наши конституционалисти се нарича „пазител на мандата”. Това се опитвам да правя и мисля, че хората, които имат интерес към институцията президент, добре го разбират, любопитни са и затова и може би очакват с интерес моите иначе много редки явявания по медиите.

– Така е. Вие рядко давате интервюта, но те пък отекват с особена стойност, г-жо Попова. Имате ли чувството, че напоследък заради силните думи, които казвате, заради силните позиции по определени теми, някой прави опит да Ви запуши устата?

– Знаете ли, това са болшевишки изстъпления. Когато страдаш от комплекси, си въобразяваш, че ако отместиш или отстраниш брутално от пътя си една личност, ще изглеждаш по-добре и ще светиш не с твоя светлина. Това е много погрешно мнение, погрешна позиция, погрешно действие. Аз казах преди време, че следващата стъпка, след като забраниш на някого да излага собственото му мнение, е да го отстраниш и него физически. Нали знаете – няма човек, няма проблем. Много е страшно, когато след четвърт век демокрация казваме на някого, че не бива да говори, незнайно защо. Аз разбира се много спокойно приемам и оценявам подобни ситуации, такива действително има. Но аз знам, че човек е силен, когато следва един път, който смята за правилен. И знам, че по подходящия начин, когато се налага, не непрекъснато, не с натрапване, моето мнение – професионално, експертно, моето чисто човешко мнение по различни въпроси, моята политическа позиция, има нужда да бъдат споделяни и го правя. Благодаря на тези, които споделят моето мнение. Благодаря и на тези, които не го споделят и отправят критики. Човек се учи, важното е да общуваме, да има диалог и да споделяме.

Иначе аз Ви благодаря и на Вас специално за това, че ми задавате този въпрос, защото вие, медиите, трябва да сте най-чувствителни, ако усетите, че на някого някъде искат да му затворят устата.

– Г-жо Попова, виждате, че в обществото, а и някои политици, разделят постоянно българите. В тези жалки опити се включват и техни подгласници и прислужници. Също така има опити да бъдат разделяни българите на русофили и русофоби. Какво е Вашето мнение за отношението на България с Русия и каква трябва да бъде политиката към тази държава?

– Много удачно стъпихте в задаването на този въпрос. Започнахте с това, че нашето общество е нашият народ. В момента сме дълбоко разделени и то по различни линии: политически, духовно, по различни битови въпроси. Непрекъснато намираме за какво да се разделяме, което е страшно и много погрешно. Сигурно сте забелязали, много често от началото на мандата, от 2013-та година говоря за единението.

Няма друга институция в държавата, която да е натоварена по силата на основния закон със задължението да работи за единението на нацията. Това не е нито Министерският съвет, нито само Народното събрание, нито партийно-политическите централи, това е институцията Президент. Тук с голяма тежест имаме задължението да работим по този въпрос, защото институцията Президент, в лицето на конкретния президент, без значение по кое време и кога работи в тази институция, той олицетворява единението на българския народ и големите ни проблеми идват от това, че наистина сме много разделени, включително и по темата Русия.

Нека да сме искрени и откровени в този разговор. Аз така ще подходя, за да обясня какво изисква от нас Конституцията, какво поведение, каква артикулация и какво говорене включително и по тази тема, в рамките на голямата тема „разделение на народа и на нацията“.

Вече четвърт век ние сме се разделили и сме го поискали съзнателно. С привичките и стереотипите на тоталитарното общество и с това, че сме членове на Европейския съюз и НАТО. Избрали сме две семейства, на които като възпитани и пораснали хора в развитието на демокрацията сме лоялни, работим заедно, уважаваме се и вървим напред, за да градим мира и сигурността в целия свят.

Има ли нужда днес, 25 години след началото на демокрацията и 8 години след влизането ни в ЕС, някой да излиза на трибуната да ме назидава и да ми обяснява как към днешния ден аз не трябва да бъда Троянски кон на Русия в ЕС. Извинявайте, на мен това ми действа на националното самочувствие. Смазва ми настроението и ме прави тъжна. Аз съм европеец и няма нужда някой да излиза и да ми обяснява как аз трябва да живея в рамката на „или-или“. Това е обидно за българския народ, който преди 8 години с такова мнозинство прие път на демократично развитие.

Какво значи „или с Русия, или без Русия“? За мен това е поведение на политически примитивизъм. Вредно поведение, защото разделя обществото. Ние не можем да заличим част от историята си, не можем да заличим чувствата, които част от нашия или целия народ има към руския такъв. Вижте какво се случва сега с гръцката криза. Освен всичко друго аз виждам една опасност, която върви в коловоза настройване на един народ срещу друг, а именно гръцкият народ срещу народите на другите западни държави и най-вече срещу германците.

Това е страшно и опасно. Не можем да живеем в опозицията „или-или“. Можем ли по проблемите за решаване на общоевропейската и глобалната сигурност, ние да изолираме Русия и да седнем на масата да работим без тях? Не можем. Близкият изток, Иран, Афганистан – това са въпроси, които касаят нашата сигурност и не можем да разрешим без тази държава. Ами пазарите, икономиката, търговията? Духовното развитие? Мирът се гради в умовете на хората и на нашите деца. Чрез силата на духовността един народ и една личност са нравствено мощни и силни когато им измериш и видиш ценностите в духовната сфера.

Можеш ли да сложиш преграда и да кажеш, че не можеш да общуваш, защото до вчера те са били големият брат, който сега ненавиждаме? А загубихме ли си стереотипите и удоволствието, което изпитваме когато ни потупват по рамото заради отношението ни към друг голям брат? Мисля, че не сме ги загубили и изглеждаме много смешно.

Моето виждане като политик, човек и жена, е че трябва всички заедно да градим мира на тази планета, иначе той няма да се случи. Когато някой ни потупва по рамото затова, че си позволяваме да говорим така както никой в Централна и Западна Европа, аз не се радвам, а изпитвам неудобство и притеснение. Това ми действа на националното самочувствие. Аз съм убеден европеец и не желая никой да ми напомня, че съм някакво друго качество човек, който трябва да наваксва в демокрацията, не желаейки да общува в този многолик свят, в които сме осъдени да общуваме и да имаме духовни връзки. Не го разбирам и не споделям такава политика.

От друга страна институцията ни задължава друго поведение. От тази институция когато излиза един глас, когато се говори по различни проблеми: на геополитиката, на регионалното сътрудничество, той веднага надхвърля националните граници и отива далеч. Това не е партийно-политическият глас на нашето национално равнище. Заради българския народ и заради народите, в които са вкоренени чувствата за разбирателство, хуманност, добро отношение, сътрудничество, за мир, не можеш да излизаш напред с изказвания, които разделят. Няма право на това нашата институция. Аз съм дълбоко убедена, че личността и човекът правят съдържанието и облика на институцията. По тази причина съм много силно привързана към принципа „внимавай каква длъжност си пожелал да заемеш“. Трябва да разбереш тази длъжност и да я напълниш със съответното съдържание. Когато има опасност тази институция да разделя, макар и на тази плоскост, намирам това за недопустимо.

Ние знаем нашите интереси, трябва да видим ценностите, трябва да ги артикулираме и да се разберем веднъж завинаги, че мирът се гради най-напред в умовете на хората. Но не отричайки, не разделяйки, не не признавайки историята. Това е история на два народа, а народите се обичат и искат да се разбират. Кой иска война и неразбирателство? Кой иска противопоставяне? Ерозираме си обществата, а ерозията на обществата днес, носи ерозия на държавността. Когато има ерозия и в обществото и ерозия на държавността се случват конфликти. Някъде ги предизвикват, някъде идват естествено. Като съберем едните и другите на едно и също място натежават бедите и страданията на нашата грешна земя. Аз не искам това да се случва.

– Г-жо Попова, Вие сте човек с ясна политическа физиономия. В обществото битуват най-различни мнения, в някои медии също се прокрадват твърдения: Има ли напрежение между Вас и президента Росен Плевнелиев? 

– Не знам какво точно имате предвид под напрежение. Аз си знам мястото като вицепрезидент и допреди малко говорих за моята мисия на тази длъжност и за мисията на президентската институция. Нямам проблеми с администрацията на институцията Президент, нямам проблеми и с президента. Казвам това, което мисля, оттук насетне решенията са негови. Той е държавният глава, президентът на Република България. Но не трябва да се забравя, че след като решенията са негови, и отговорността е негова.

Така че това е моето виждане и позиция, аз нямам проблеми. Не бих искала и другите да мислят, че те имат проблеми с мен. Ако имат такива, аз съм диалогичен човек, сядаме и ги разрешаваме. Но пак казвам, държавният глава е един, негови са решенията и отговорността.

– Президентът – по една много чувствителна тема като съдебната реформа – персонифицира, назовава имена на определени магистрати. Докато Вие имате доста по-различна позиция от светлината на това, че бяхте правосъден министър, бяхте успешен прокурор, ръководехте звеното за борба и противодействие на измамите с европейски средства. Имате доста различния в тезите…

– Аз не съм взимала отношение до момента. Вие сте първият човек, пред когото ще взема отношение по това какво се случва в момента у нас във връзка със съдебната реформа. Пак от гледна точка на нашата институция и на длъжността, която заемам, категорично казвам, че персонификациите са изключени, по какъвто и да било въпрос. Това включва и съдебната система – нейни представители, поведение на определени хора и т.н. Ние гледаме принципно на реформата в съдебната система като политика и политики, които трябва да се наложат в правораздаването, което ще спечели и което ще стане по-добро, когато ние го припознаем като национален приоритет.

Това, което се случва в момента, е притеснително, затова защото отново по линията „съдебна реформа” наблюдавам разделения във вижданията на политиците от една страна и на магистратите – от друга страна, за това какво трябва да се случи при продължаване на реформите които правим вече повече от 10-15 години. Ще кажа няколко неща. Съдебната реформа не започва днес с актуализираната стратегия, която се обяви преди няколко месеца. Съдебната реформа започна далеч назад във времето и аз съм участвала още през 90-те години, когато тук бяха международни специалисти, с които по програмата ФАР ние правихме туининг проекти и реформирахме прокуратурата.

Следващото нещо, което искам да кажа, е че съдебна реформа без убедеността и участието на цялата магистратска общност няма как да се случи. Тя ще бъде провалена. Аз затова се притеснявам – защото виждам, че сега има разделение в магистратската общност, в магистратските среди за това какво трябва да се случи и точно как трябва да се случи. Предлагат се конституционни промени, предлагат се – паралелно с това, и изменения в Закона за съдебната власт. Артикулира се основното положение, че без промени в Конституцията и без разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на прокурорска и камара на съдиите, съдебна реформа не е възможна. Нека да кажа по този въпрос следното нещо: Такава категоричност няма как да е вярна. Аз не отричам това, че относно работата ни по въпросите за независимостта на съдебната система, не е невъзможно ВСС да бъде разделен на две камари. Впрочем още през 2010 г. аз и моят екип направихме първи стъпки в тази посока, но в Закона за съдебната власт, като разделихме една от комисиите на две подкомисии – прокурорите да работят по прокурорските дела, съдиите да работят по съдийските дела.

Струва ми се обаче погрешно да се твърди, че независимостта на съда може да бъде гарантирана единствено и само ако съдиите бъдат отделени самостоятелно от прокурорите. Повече от 10 години ние работим, все в рамките на съдебната реформа, за изграждането на чувството за магистратска общност у българските магистрати. И сега изведнъж да се насади едно такова усещане за независимостта на съда, а да не се говори за независимостта на прокурорите, макар че те са част от магистратската гилдия, ми се струва несполучливо. Трябва много да се внимава и трябва да се помисли по въпроса – когато разделим ВСС на тези две камари, какво ще бъде съотношението между парламентарната квота и между съдиите, избрани – от една страна, и между парламентарната квота и прокурорите, избрани от прокурорската гилдия, от друга страна. Няма ли опасност в тези две общности, които ние ще отделим, да се насадят подозрението и усещането за загубване на независимост? Защото когато ние разсъждавахме и говорехме през 2010 г. за необходимостта от разделяне на ВСС на две камари, тогава този въпрос вървеше заедно с въпроса за преосмисляне и за дискусии – внимателни, пространни, задълбочени и искрени, за това каква трябва да бъде парламентарната квота във ВСС. Дали тези 50% присъствие на парламентарна квота въобще във ВСС не подлагат на въпрос и на изпитание независимостта на магистратската общност. Сега за това нещо не се говори и изведнъж се получава, че в камарата на прокурорите представителите на парламентарната квота ще бъдат повече, отколкото самите прокурори. Ами как да опазим независимостта на прокурорите – в такава конфигурация и в такова съотношение на силите?

Има и нещо друго, за което трябваше да има предварителен дебат. Аз подкрепям продължаването на реформите, подкрепям говоренето за укрепване капацитета на ВСС, подкрепям говоренето по въпроса за независимостта на съдебната власт, без това да означава безконтролност. Но когато се говори за независимост на съдебната власт, трябва да се постави на масата разглеждането на комплекс от въпроси, не само това – да разделим и да запазим ли парламентарната квота. Те вече впрочем съдиите от Върховния касационен съд поставят този въпрос и казват: Присъствието на съдиите трябва да бъде по-голямо, това присъствие е малко. За да има независимост, трябва да има повече съдии. Това са изискванията на различни европейски институции, те много отдавна говорят за това, че независимостта на нашата съдебна система се поставя под въпрос заради този висок процент на присъствие на парламентарната квота. Ние или трябва да докажем с действия и с поведение, че е точно обратното, или трябва да вземем мерки – чрез предварителни и продължителни дискусии за това да запазим ли в този размер парламентарната квота.

Когато се говори за независимостта на съдебната власт, има и един друг много важен въпрос – не само присъствието на парламентарната квота, а присъствието на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието.

– Г-жо Попова, как си обяснявате призивите на правосъдния министър Христо Иванов инициативите за реформата да идват от Цацаров? Има известно противоречие, тъй като още с идването си на власт Христо Иванов се обяви за орязване на мандата на Цацаров, след това изведнъж го подкрепи, а после отношенията им се обтегнаха. Не трябва ли инициативата за реформите да е в по-голямата си част именно на Христо Иванов? 

– Оставям настрани личните взаимоотношения между министър на правосъдието и главен прокурор, без значение кои са те и в какви времена има такива престрелки. Говорихме за независимост на съдебната власт и присъствието на изпълнителната власт чрез министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет. Още когато бях министър на правосъдието недвусмислено казах няколко неща. Това, че по мое виждане министъра на правосъдието няма място във Висшия съдебен съвет. Достатъчни са тези 50% парламентарна квота, които също са дискусионни. Има си представляващ ВСС, така че министърът на правосъдието не е нужно да председателства ВСС.

Много пъти когато са идвали при мен международни наблюдатели, на мен като министър на правосъдието ми беше поставен този въпрос. Не считате ли, че министърът на правосъдието няма място във ВСС. Тогава, съвсем искрено и убедено отговарях, че не е необходимо да присъства. Има и нещо друго, ние сме допуснали по конституция министърът на правосъдието да може да внася предложения за назначаване на магистрати и да инициира дисциплинарни производства.

Това беше нещото, което заявих пред тогавашния Висш съдебен съвет, пред мойте колеги. Аз знам какви правомощия имам. Казах им, че няма да се възползвам от тях, защото ги считам за не на място в конституцията. Нито веднъж не си позволих да изпозлвам тези правомощия, въпреки че са регламентирани в закона. Когато искаш да водиш задълбочен разговор за независимостта на съдебната система като основополагащ принцип в държавното устройство, трябва да се погледнат много обстоятелства в тяхното комплексно взаимодействие.

Подкрепям идеята да разделим ВСС. Аз съм я започнала, само че съм я започнала отдолу: от закона за съдебната власт, от разделянето на една комисия на подкомисии. От там насетне конституционните промени са деликатни. За да искаш да се случат трябва много дълъг предварителен разговор и съгласие на широкото партийно-политическо поле, трябва желание от страна на магистратската общност, трябва убеденост от тяхна страна, че това, което се прави от политиците е полезно за тях.

Много рядко политическата класа се ръководи от това да е добре на съдебната власт и те да споделят това, което политиците искат. Желанието на политиците е да могат да властват над съдебната система и това се забелязва навсякъде, а особено при нас в Югоизточна Европа във всички общества, които преминахме от тоталитарна към демократична държава. За да имат успех реформите трябва да има широко партийно-политическо съгласие, участие от магистратската общност. Те трябва да бъдат убедени, да участват, да работят и да поискат тези изменения да се случат. С разделение на магистратската общност, каквото сега наблюдавам и страшно много ме притеснява, нищо няма да се случи и те няма да пожелаят тази реформа. Заговорихте за допълнителни искания на прокуратурата извън реформите във ВСС и това, че от министерство на правосъдието се очаква прокуратурата да подава желаните промени искам да кажа нещо много важно.

Не е задължително прокуратурата да има инициатива за това какво те искат да се случи в процесуалните закони или в материалния закон, важно е прокуратурата да знае каква е концепцията на държавата за наказателна политика в момента, а това нещо трябва да го каже Министерство на правосъдието.

– Министър-председателят Борисов каза, че има ясна воля на държавата за борба срещу контрабандата и корупцията. Ще съумее ли Министерският съвет да проведе ефективна битка срещу корумпираните в нашето общество? 

– Битката не е еднократен акт, тя е част от много усилия във всички сектори на общественополитическия, социалния и икономическия ни живот. Във всеки един сектор има място да се говори за антикорупционни практики и антикорупционни политики и за воля те да бъдат намалени, така че обществото да се чуства по осовободено от този ужасен натиск и бич, от които страда цялото човешко общество в момента и срещу който и на европейски ниво не се вземат адекватни мерки.

Много ми се иска да видим една ясна визия за антикорупционна политика, която не се изразява в непрекъснати структурни промени, защото структури, агенции, сгради и администрации имаме достатъчно. Казвала съм това и за Европейския съюз когато тръгнаха разговорите да строим и да правим нова европейска прокуратура, която да се бори с финансовите измами. Тогава казах, че допълнителни администрации и сгради не ни трябват. Трябва ни разум в антикорупционната политика и истинска политическа воля за справянето и с нея.

За да се справим с корупцията е много важно да обърнем поглед към подготвеността на разследващите органи и на прокуратурата за разследване на стопанска престъпност. Вместо да се водят кавги и разправии за това трябва или не да разделяме ВСС, трябва да си кажем дали добре сме си обмислили въпросите за това какви хора влизат в съдебната система и за това до колко са подготвени магистратите, прокурори, съдии, следователи и разследващите органи в МВР да разследват стопанска престъпност.

Няма как да загубя специалното отношение към съдебната власт въобще и специално към прокуратурата. Аз ще се въздържа от персонални квалификации. Винаги когато ръководството на прокуратурата на България има нужда от моя съвет, от диалог с мен, от помощ, от човешки разговор, аз съм насреща и никога няма да им откажа нищо. Искам да бъдат на висота и да изглеждат добре в днешния напрегнат ден, в които върху съдебната система и нейната устойчивост и издържливост са стоварени толкова много неща. Искам да успеят, да изглеждат по-добре и да е по чиста съдебната система. Главният прокурор винаги има голяма отговорност и затова му желая да внимава къде стъпва, да си гледа работата почтено и никога да не прави компромиси с правото.

-Г-жо Попова, какво е вашето пожелание към българските граждани? 

– Погледа ми на тази длъжност към народа, към родината, към държавата ни с всички нейни проблеми, сътресения на регионално и глобално ниво, в чисто национален план, вече е много по-различен. Той е по-дълбок, по-широк. Да се държим за ръце, да бъдем заедно, да се уважаваме, за да може да се придвижваме лека полека напред. Трябва да сме взискателни към политическия елит, към политическата класа. Не трябва да се задоволяваме с половинчати отговори, с неискрени разговори.

Нека бъдем искрени един към друг и никога да не ни минава през ум да затваряме устата на хора, които работят добронамерено, професионално, вещо. Те ще бъдат в помощ. Единението само ще ни донесе напредък и уважение в региона, в глобален план. Останалото са лични интереси, некомпетентност, липса на достатъчно култура, включително и политическа. Истината е в хората, те ще прегърнат или отрекат реформите, те ще вдигат, те казват, но не трябва да злоупотребяваме с тях и да прехвърляме отговорността им.

Кристиян Коев

Редактор