Местната преса в Америка избухна и изобличи Цветан Василев!

Оказва се, че повече от 600 регионални новинарски издания, във всички щати в Америка, са публикували през последната седмица изобличаващо разследване със заглавие „Най-търсеният от Интерпол: Българският Бърни Мадоф се опитва да си купи свободата“, чрез което истината за това кой всъщност е Цветан Василев и защо иска да заблуди американските законодатели във връзка със закона Магнитски, вече е достояние на всеки американец от Източното до Западното крайбрежие на САЩ.

След като във „Фокс нюз“ и в The Hill също бяха разкрити домогванията на габровския измамник, Василев очевидно повече не може да разчита на непрекъснатите си лъжи зад океана и на опитите си да се представя като „жертва“ на българската прокуратура. Разследването обръща внимание и върху компрометираните американски „приятели“ – лобисти на Цветан Василев, които с удоволствие ще се възползват от възможността да получат част от парите на рухналата пирамида КТБ. Публикуваме материала без съкращения: „Най-търсеният от Интерпол: Българският Бърни Мадоф се опитва да си купи свободата“

„Схемата на Цветан Василев беше толкова проста, колкото и дръзка: купува си банка и в течение на няколко години систематично източва активите й чрез сложна и непрозрачна мрежа от кухи дружества в частен бизнес, който той контролира. Историята за възхода и падението на Василев започва през 1995 г., когато е назначен за ръководител на сделки с чуждестранна валута и ликвидност в Централна кооперативна банка; позиция, която заема до пролетта на 2000 г. По време на мандата си в банката Василев създава частна финансова компания „Фина С“ АД и постепенно прехвърля около 30 лоялни и лично подбрани подчинени от банката към Фина С. След като екипът е вече на мястото си, Василев прави своя ход.

През май 2000 г. Василев подава оставка от Централна кооперативна банка и скоро след това придобива Корпоративна търговска банка АД, която по това време има само 5.5 млн. долара активи. След като покупката е завършена, Василев е назначен за изпълнителен директор в Управителния съвет и по-късно за Председател на Надзорния съвет на банката. Като председател на Управителния съвет и на Надзорния съвет, Василев не само диктува всяка сделка в банката, но и ги одобрява. Същевременно с поемането на банката Василев и неговите съдружници структурират сенчеста мрежа от местни и офшорни компании, които в крайна сметка са използвани за прехвърляне на активите на банката в мрежа от легитимни фирми, собственост изключително на Василев.

Вече учредени, кухите фирми на Василев получават изключителен достъп до Банката и всичките й инвестиционни дейности. Чрез този нечист съюз, Василев започва систематично да източва активите на банката чрез мрежата от кухи дружества и директно да ги прехвърля в новите си бизнеси.

Ползвайки заемите чрез кухите компании, Василев финансира личните си бизнес предприятия, свободен от бдителния поглед на регулаторите. В продължение на години Василев ползва Банката, за да подкрепя личния си бизнес и все по-луксозния си начин на живот. В допълнение към финансирането на личния си бизнес, Василев източва милиони долари директно в джобовете си, които стават все по-подплатени, под формата на заемни споразумения между Банката и различните кухи дружества, които са под негов контрол.

Схемата е успешна отчасти поради съучастието на персонала на Василев и на няколко служители на „КПМГ България“ ООД, които помагат да се изготвят документите така, че дейността на Банката да се окаже над ограниченията. Но, подобно на случая с Бърни Мадоф, тъй като схемата на Василев става все по-голяма, става все по-трудно да се обхване и в крайна сметка привлеча вниманието на регулаторите.

Скандалът за Корпоративна търговска банка АД избухна през юни 2014 г. В рамките на една седмица повече от 20% от депозитите бяха изтеглени от клиенти на Банката, а на 20 юни същата година Българската народна банка постави Корпоративна търговска банка АД под специален надзор. За Василев играта беше започнала. За разлика от истинския Бърни Мадоф, който се е предал, Василев побягна; най-напред в Австрия и след това в Сърбия, където той остава, освободен от екстрадиция от българските власти.

Когато мъглата се разсея, Василев и неговите съ-обвиняеми бяха обвинени в присвояване на 2,56 милиарда лева, което е равно на 1,51 милиарда щатски долара. Освен това Василев и трима бивши служители на Банката бяха обвинени, че са откраднали 207 милиона лева в брой, което е равностойността на 126,6 милиона щатски долара. Но вредите не свършват до там: съпругата на Василев Антоанета Василева също беше обвинена след дръзкото закупуване на дворцов имот на 20 км от Женевското езеро. Дори и дъщерята на Василев Радосвета беше въвлечена в скандала, официално обвинена в пране на пари през юни. И тримата членове на семейството са издирвани от международната полицейска организация INTERPOL.

От самоналоженото си изгнание в Белград г-н Василев сега възнамерява да се завърне под формата на международна кампания, която да убеди американските законодатели да активират Глобалния Закон Магнитски срещу главния прокурор на България и самите длъжностни лица, които разкриха измамата на Василев. Използвайки онова, което е останало от намаляващото му снаряжение, Василев нае лобист, базиран във Вашингтон и Бил Ричардсън, бившият губернатор на Ню Мексико, който е известен с това, че плати доста пари, за да предпази жена от разкриването на аферата им, докато е бил в кабинета.

Като се има предвид неоспоримите факти за неговия случай, съчетан с отказа си да се защитава в България, Василев е изправен пред невъзможната задача да убеди Конгреса на САЩ да се обърне срещу българската и международната съдебна система, чрез които той е обвинен. Междувременно опозореният бивш губернатор на Ню Мексико и другите лобисти на Василев изглежда с удоволствие ще вземат всички пари, които могат да получат от падналата империя на Василев“.

Кристиян Коев

Редактор