На 14.12.2017 г. от името на ДОСТ отправих призив годишнината от трагичните събития на 26 и 27.12.1984 г. в Могиляне и Момчилград да бъде отбелязана без партийна пропаганда, без партийни символи и знамена, без каквато и да била проява на конфронтация на политическа основа.
Преди 33 години масовите протести на турците в България имаха символа на съпротивителна гражданска енергия срещу режима на комунистическия диктатор Тодор Живков. Невинните жертви на репресивната комунистическа машина бяха трагична дан за демокрация и свобода, а не за нечий партиен авторитет и надмощие. 17-месечната Тюркян и другите жертви са герои на цялата демократична кауза и е неморално да бъдат присвоявани посмъртно от егоистичните напъни на която и да е партия.
Това бяха моите човешки аргументи да призова за департизиране на възпоменанието и за отбелязване на събитието със смирена почит без пропаганда. Гробовете на невинните жертви не са място за трупане на политически капитал.
За съжаление, не бяха чути. Не бе чут и синът на убитата Айше Моллахасан, който миналата година в Могиляне призова депесарите да свалят партийните си знамена и да не си присвояват деня на майка му, на Тюркян и на другите жертви.
За ДПС призивът на Фикри няма никаква стойност. Те и тази година грубо ще партизират възпоменанието и ще превърнат героичните дати на цял един народ в свои партийни афиши. Гибелта не е партийна манифестация. Така всяка поредна година 26 и 27 декември вместо да обединяват демократичната общност в България, противопоставят хора с различни политически възгледи, но с еднакво право да почитат паметта на жертвите. ДПС и тази година ще монополизира събитието. А къде да застанат безпартийните български граждани и членовете на други партии, които не искат да са под знамената на ДПС, защото не одобряват политиката на тази партия?
Тюркян е ценностен символ на всички български граждани – демократи, и не може да бъде „разкъсвана“ партийно. На ДПС е полезно да се припомни притчата за Соломон, вдъхновила Бертолт Брехт за разказа му „Кавказкият тебеширен кръг“, където Соломон отсъжда майчинство на детето на онази жена, която отказва да участва в разкъсването му.
ДОСТ няма да участва в „разкъсването“ и партизирането на символи, които трябва да ни обединяват, а не да ни противопоставят партийно. Героите стоят по-високо от всички партии.
Затова нека отбележим трагичните дати преди всичко в сърцата си и след като партийните функционери на ДПС утолят егоизма си и приберат знамената си, да отидем пред гробовете на убитите герои и смирено да се поклоним – по човешки.
ЛЮТВИ МЕСТАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ
Редактор
