На днешния ден – 19 февруари българският народ се прекланя пред делото на Васил Левски – Апостолът на свободата.
Васил Иванов Кунчев е бил известен с много имена. Единият е Левски, другия е Дякона, а турците са го наричали Джингиби (Неуловимият). Да си припомним кой е Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов:
„Каквото съм правил, в полза роду е“, като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. Васил Левски е псевдонимът,
с който е известен Васил Иванов Кунчев. Левски е бил високо образован и е бил на служба, помагайки в църквата. В името на народа си следва духовния път на монах и мечтае за освобождението на България от турското владичество и държавата да стане европейска.
Левски е името, който му е даден за смелостта в битките в Сърбия. Левски е първият,
който се е осъзнал, че само с идеологията на четите няма как да се освободи България и има нужда от подготовка на народа чрез мрежа от комитети, които той създава в цялата страна. Левски осъзнава,
че революция без парите на чорбаджиите няма да се води и привлича много от тях към каузата си. Вината за залавянето на Левски още е спорна. Една от теориите е, че закономерно е заловен след дълго полицейско разследване.
Другата е, че е предаден от своите. Левски е прекаран през половин България само с 20 заптиета и до последно се е надявал, че някой от съмишлениците му ще му помогне да се освободи, но това не се случва. От турска страна
не е имало желание за осъждане на Левски, защото не са искали политически скандали в империята. Осъждането на Левски не е било от турците, от така наречените комисии, съставени от българи, арменци и евреи. Те произнасят присъдата за обесването на Апостола на свободата. Левски е обесен, като му е дадена възможност за изповед и последно причастие по християнски обичай. Поискал е да бъде помнен като духовно лице. Дяконът е обесен на 18, но с решение на Народното събрание е решено да се чества датата 19 февруари.
Редактор
