В сряда на 17 януари в Ню Йорк външните министри на Гърция и Македония разговаряха за името на бившата югославска република.
Атина оспорва правото на съседната й държава да носи името Македония понеже Гърция също има регион с това наименование.
Този спор се влачи повече от четвърт век и поради това Македония не може да се присъедини към НАТО и ЕС.
Сега прозападното ръководство на страната очаква, че разногласията ще бъдат преодолени и Македония след Черна гора ще стане член на Северноатлантическия Алианс.
Според експерти обаче това може да разтърси крехката ситуация на Балканите и е възможно Атина и Скопие да не постигнат никакъв компромис.
Разногласията между двете държави започнаха още през 1991 г., когато Република Македония обяви отделянето си от Република Югославия.
Срещу името на новата държава се надигна Гърция, защото в северната си част имат исторически регион със същото име.
Следователно през 1993 г. Македония е приета в ООН като „Бивша югославска република Македония“.
Впоследствие, когато балканската страна се опита да се присъедини към НАТО и повдигна въпроса за влизането си в състава на ЕС Гърция, като член на двете организации, блокира тези процеси.
Причината за тази съпротива от страна на Атина е възможни териториални претенции на новата държава към Гърция.
Принадлежността на географския регион Македония, за който сега има претенции към името едноименната държава, са спорили три гръцки региона и източната част на България още от края на Руско-турската война от 1877-1878г.
Гърците реагират толкова остро на македонския въпрос, защото славянското население от северна Гърция е поискало автономия по-време на гражданската война още в периода 1946 до 1949 г.
Между другото гърците считат, че славяните нямат право да бъдат наричани македонци и не могат да претендират за наследството на древното македонско царство, което е дало име на Александър Велики.
«Главната «задача» за Балканите е сръбския народ от гледна точка на НАТО и всички държави около Сърбия са длъжни да станат част от Алианса», подчртава Стеван Гайич.
По думите на експерта, Вашингтон и Брюксел се стремят да усилят своето влияние над Македония, защото само чрез територията на Сърбия може да провалят част от инфраструктурни проекти важни за Москва, Анкара и Пекин.
«Сърбия е заинтересована от «Турски поток», който трябва да мине през територията на Македония, както и китайско влаков път и други проекти, отбелязва експерта.
Западните държави разглеждат всички тях не само от гледна точка на икономиката, но и като геополитика, тоест като заплаха по свой адрес»
Редактор
