Не знам да ме е срам или да ме яд, че съм българин?

Ходя по улиците на София, подтиснат гледайки обстановката, която ме заобикаля. Напомням си, че трябва да съм в добро настроение и че нищо лошо не ми се е случило, за да съм толкова подтиснат, но пак се заглеждам в сивотата и мръсотията, която ме заобикаля. Сиви и неремонтирани сгради, гарнирани с дупките и кучешките лайна, които старателно заобикалям. Ужас, стигнах и до кофите  за боклук, препълнени като половината найлонови торбички от човешките отпадъци са по земята и тротоара. За да ги заобиколя минавам по уличното платно. Замислен изведнъж се стряскам от поредният клошар, който изкочи измежду кофите. Запитах се, този човек ми изглежда с интелигентна физиономия въпреки неприятната миризма, която излъчваше. Заговорих го. Оказа се бивш преподавател по литература. Питам, намираш ли достатъчно храна, защото народа не е богат и внимава да не разхищава. Усмихва ми се и някакси тъжно ми отговори, че за сега оцелява, но са много тези, които минават преди него и понякога не остава нищо. Някак си с тягостно чувство отминах, разбирайки че има война между бездомните за остатъците от храна в кофите за боклук. Не знам кое беше в повече: кучешките фъшкии, които заобикалях или дупките по тротоара, от които трябваше да внимавам. Загледах се в инфраструктурата, която бе гордост на управляващите и си дадох сметка, че грозотията ме заобикаля – измъкнати и неоправени колчета за паркинг, липсващи плочки по тротоара, избледняла маркировка и лошо гледащи насреща пешеходци. Защо са толкова лошо гледащи, се запитах? Може би всеки има проблеми и всеки един от тях върви със собствената си съдба, но защо гледат лошо? Нали във всички държави, които съм обиколил хората си имат същите проблеми? Някои държави дори са по-бедни и от България пък хората се усмихват? Погледът отново ми попадна на поредното кучешко лайно, прескочих липсващата тротоарна плочка и в този момент отгоре падна пълна пластмасова торбичка с боклук,  изхвърлена от някой по-мързелив българин и в този момент си дадох сметка защо ми е едно такова подтиснато, сиво, мръсно, падащи торби с боклук от сградите с лошо гледащи хора, презкачащи поредното кучешко лайно, и как да не ми е сговняно!? Подтснах  мислите си и си казах, че трябва да съм позитивен, та нали позитивните мисли привличат позитивни неща! Пак се огледах и разбрах, че е невъзможно да съм позитивен в държава на прости управници, които за 28 години независимо от кое село са дошли би трябвало да са изградили елементарно чувство за естетика и подреденост, но уви кочината в тях е по-силна. Прииска ми се да обвиня народа за мизерията, която ме заобикаля, но си дадох сметка, че навсякъде държавниците определят хабита, в който живеем, а ние си ги избираме! Щом на няколко метра от Министерски съвет са измъкнати плочките около ларгото и на министри това не им прави впечатление,се запитах: няма ли по-свестни и с повече култура, които да си изберем, та дори и да крадат, да заделят и за обстановката, в която живеем? Май няма?! И това съвсем ме сдуха. Питах се, нали и те живеят по тези улици и в тези сгради, как не ги е гнус и как се чувстват добре? Нямам обяснение! Всички ли свестни си заминаха? Не вярвам! Тогава кой да обвиня! ? Изведнъж ми просветна. Себе си трябва да обвиня! Себе си и всеки един гражданин, с който се разминавах, защото търпим това! Разсъждавайки върху това мое просветление,което за миг ми даде сила и енергия, че ще променя-променим грозотата, в която живеем и почти революционно си представих какво би станало, пак ми се върна онова подтиснато и тягостно усещане. Как ще стане това? Не е възможно! Няма друг народ, който да има поговорка:“ Наведена главица, сабя не я сече!“ Та как с наведени главици ще променим съдбата си, живеейки в красота, здрави с подредени институции, свестни властимащи? И пак започнах да мечтая какво ли щеше да бъде, ако българите вместо тази поговорка имахме френската поговорка:“Висока глава, сабя не я достига!“ Мечти! Та не знам да ме е срам, че съм българин или да ме яд?

Летящият Холандец

Кристиян Коев

Редактор