Виждам, че за мисирките и мисирите в медиите, няма никакъв проблем какво се случи в държавата. Не виждат нищо нередно и не задават никакви въпроси. Все едно ги няма. Същото е поведението и на почти всички магистрати, културни дейци, държавни служители и прочее. За политолози и социолози няма да говорим, защото те са ви ясни. Всички са си забили главите в задниците и нито виждат, нито чуват. А всъщност, всички чакат да отмине бурята. Тихо.
Проблемът е, че в България бурите никога не отминават. И това което се е случвало, пак ще се случи. Никой няма да избяга от онова, което е неизбежно. Тогава аз ще се правя, че не виждам нищо, няма да чувам крясъците от болката и страданието, нито ще преминава през сърцето ми болката на тези, които днес мълчат. Ще си намеря свои теми за разговор, много различни от дневния ред на обществото и защо да не взимам някой милион за мълчанието си, както днешната практика повелява. Така ще е справедливо.
Зная, че сега звучи като утопия! Историята помни много обрати.
Николай Марков
Редактор
