НОВИТЕ ВАРВАРИ
Един одиозен вампир от миналото ме стряска рано сутрин в правителствения ефир на БТВ. „Руми“ Бъчварова, чийто мандат като посланик в Израел най-после изтече и сега ще ни досажда все по-често.
Бъчварова е от неизтребимите протежета на Борисов. Вечната калинка на ГЕРБ. По едно време, за срам и ужас на системата, той я инсталира дори като министър на МВР, без да има каквато и да е компетентност или ценз.
После, след като се провали, я трудоустроиха за посланик – пак без необходимата квалификация, но кому е нужна някакви си „квалификация“, щом иде реч за „наши хора“, „дялани камъни“, големановци в пола.
Търсим пост за човека, не човек за поста, и това е дежурният принцип на партокрацията през всички години на прехода.
Сега скучаещата „Руми“ вече е експерт и по преименуванията. От ефира на БТВ ни убеждава (най-вероятно съгласувано с бащиците Бойко Бориков и Росен Желязков), че след националния празник 3 март трябва да „пипнем“ и храм-паметника „Св. Александър Невски“, като му сменим името.
Айде тази величайша посредственост да не мърси поне църката. Съдбата на патриаршеската катедрала може да се реши само от Светия Синод. Ясно, че искате дотам да се наведете на „Козяк“, че и на храма да посегнете, но по-добре направо го съборете!“
Св. Александър Невски“ е построен с решение на Учредителното събрание през 1979 г. по идея на Петко Каравелов. Символизира общата кръв, пролята от руските освободители и освободените българи. Символизира народната благодарност. Строена е по проект на най-добрите за времето си руски архитекти.
Ерго – прекръщавайки храма, обезсмисляш вградената в него идея.
Така че директно го бутайте! Заедно с „Коня“ – как тъй ще има монумент на руски император насред София, точно срещу евроатлантически ни парламент?!
И колко още има за бутане, и колко доволни ще са отродителите и доносниците на американското посолоство, как най-накрая ще преживеят колективен русофобски (или украинофилски) оргазъм…
Вярвам, че този път наистина ще ви се получи – за разлика от англоамериканските ви господари, които не успяха да унищожат храма по време на бомбардировките над София през 1944 г. Тогава бомбите им „само“ пробиха медната обшивка, повредиха живописта и всички мозаечни икони…
Операцията по селектиране на паметта и подмяна на историята е в мощен подем. Тя минава през физическо изличаване на културните символи и артефактите; през съзнателно разделяне на хората, деструктивизъм.
Недялко Недялков
Редактор