Автор: Капка Тодорова
ТИЯ дни човек остава с впечатлението, че България има само два проблема: кой подписа споразумението със Северна Корея и защо убиха жирафа в Копенхаген. Единият проблем идва от миналото, а другият – навън. И двата обаче имат нещо общо – не задържат дълго вниманието. Българите май масово страдат от ADHS – нарушена концентрация. Стана кърваво в Украйна и мигом Ким Чен Ун и Мариус бяха забравени. Докато емоциите се сгъстяват, далеч от тези проблеми се случва истинската катастрофа. В Брюксел.
Там европейският елит кове поредната мъдра промяна, която трябва да реши накуп всички проблеми на богатите членки на общността. Досега ЕС само се разрастваше, без да е в състояние да намери изход от най-заплетената ситуация – това е съюз на много богати, средно богати и много бедни държави. Разликата в стандарта удря всички. Оплакват се обаче само най-богатите като Германия, Великобритания и Франция. Пореден повод за страховете им бе несбъдналият се все още страх от наплив на бедни българи и румънци, които евентуално ще се закачат за техните социални системи. Всичко е още само популистка прогноза, но избирателите в тези държави започнаха да натискат за строги ограничения. И тъй като идват европейски избори, елитът им ги слуша. Предлагат се решения, които да държат призрака на бедняка вън, а парите да остават вътре.
Истината е, че от обединението на 28 членки по-голямата икономическа полза все още имат именно богатите държави. Те получиха широк пазар и евтина работна ръка, което държи икономиките им в прекрасно състояние. Не бива да се подценява и значението на общия пазар за бедни членки като България. През последните години еврофондовете са, общо взето, най-стабилният източник на доходи заедно с парите на българските имигранти в ЕС. Но именно свободата на движение засега е по-скоро затруднение, отколкото облекчение за новите държави. Има мнения, че масовото напускане на страната омекотява малко удара от безработицата. В противен случай тя би имала колосални размери. Факт е обаче, че България и други държави в нейното положение напускат именно онези кадри, които са животоспасяващи за икономиката и. Квалифицирани, образовани, редки специалисти. Същото се случва и с Румъния, Полша, балтийските държави.
Това обаче остава недостатъчно комуникирано. Европейските медии продължават да говорят за изземване на работни места и източване на социалните каси на Запада, вместо да обърнат внимание за реалното източване на икономиките на Изтока. Западноевропейците не се страхуват, докато си купуват все по-евтините храни, автомобили и дрехи, произведени от източните им братя, но когато стане дума за доходи, фондове, субсидии и общи решения, ги обхваща паника. За да ги успокоят предизборно, чиновниците в Брюксел коват планове, които ще затвърдят статуквото. Съюзът ще остане разделен на много богати и много бедни.
Вицепрезидентката на Европейската комисия обяви идеята си за създаване на Европейски съединени щати, които според нея ще сближат още повече страните от ЕС. Проблемът в идеята и е, че тя говори за щати, състоящи се от 18-те страни от еврозоната. Вицепрезидентката цитира Чърчил, който си пожелал преди близо 70 години една силна като Америка Европа.
Какво ще се случи със страните извън еврозоната, в речта и не става ясно. Макар че лесно можем да си представим. Общият пазар ще се запази, но това ще е класическа Европа на две скорости. Ядрото ще се състои от богатите, а цяла Източна Европа и финансови екзотики като Великобритания и Дания ще са отвън. Предимствата ще са на страната на онези, които имат повече общи правила и по-малко прегради помежду си. Тенденцията за източване на работна сила ще се засили. Изтокът на континента ще си остане по-беден. Де факто, той ще е поканен да стане член на еврозоната, когато изпълни критериите. Този път обаче, те няма да са политически и както видяхме от Шенген, изпълнението им на теория няма да важи. Вратата към новия ЕС ще остане широко затворена.
За да се избегне подобен сценарий, може би е удачно страни като Полша, Румъния, България да се обединят около свои предложения за бъдещето на ЕС. В Полша обаче предстоят избори, а в България протестите може и да отслабват, но не спират, Румъния също е твърде загледана във вътрешните си проблеми. Това е недалновидно. Още повече че оттегляне на ЕС от източноевропейски държави, макар и вежливо и уж проформа, ще бъде пагубно. Вакуум няма да има, Русия все още мечтае да върне влиянието си в Европа.
А какво става в страните, в които сила демонстрират ЕС и Русия, се вижда тези дни по телевизията. Украйна е пред гражданска война.
Източник: 24 часа.bg
Редактор
