Нов законопроект е внесен за разглеждане в Парламента

Представители на сформирана правна група към инициатива „Кръглата маса“ внесоха законопроект посредством независимите депутати Кирил Гумнеров и Стоян Иванов в понеделник 4 март 2013 г. Трудът е изготвен от независимият политолог д-р Владимир Брезоев с помоща на експерти. Той решава много от проблемите за равноправно участие на гражданите в изборите за народни представители.

За съжаление, бяхме уведомени, че заседанието на Комисията по правни въпроси към Парламента насрочено за 5 март 2013 г. е отменено. Надяваме се, че този опит за бягане от отговорност и неглижиране на исканията на гражданите във връзка с Избирателния кодекс, няма да останат безнаказани.

МОТИВИ

към проектозакона за изменение и допълнение

на Изборния кодекс

Българските гражданите не са мотивирани да гласуват. Те са безусловно дискриминирани от политическите партии. Показателен е фактът, че във всичките 6  обикновени народни събрания през демократичния период не е избран нито един независим народен представител.

За всички  е ясно, че правилата в действащия Избирателeн кодекс, са нечестни и привилегироват политическите партии.  Въпреки че изборите са обществен, а не частен (партиен) акт, в България не се избират общи, а само частни партийни представители. Но избори не се произвеждат само за да печелят партиите и да злоупотребяват с властта.

С приемането на този законопроект състезанието за властта вече няма да е  триумф на партийното картелно единство. В съответствие с чл. 6 от Конституцията на Република България: „всички граждани са равни пред закона“ той ще даде шанс на най-добрите представители на нацията да влязат в управлението и да са пряко отговорни пред гражданите.

Проектозаконът е изработен в открита дискусия от множество специалисти и активни граждани и регламентира:

– конституционното право на гражданите да избират и да бъдат избирани;

– равни права при издигането, регистрацията и участието в изборите на всички политически субекти – независими кандидати, граждански организации и партии;

–  медийна равнопоставеност на всички кандидати;

– времето и средствата, които държавата осигурява на всеки редовно регистриран кандидат;

– еднакъв административен подход и контрол при разпределението на местата и техническите параметри на нагледната агитация;

– пълна забрана за използването на държавно имущество от всички длъжностни лица, които се кандидатират;

– превръщането на парламента от параван за политическите партии в автентичен защитник на правата на всеки един български гражданин.

Този законопроект предвижда създаването на национални инициативни комитети, които да регистрират граждански кандидати в многомандатните избирателни райони, да организират предизборната им кампания, да стартират народното събрание и да се саморазпуснат. Така новоизбраните народни представители ще са  свободни  да се ръководят единствено от своята съвест и убеждения.

Гражданското  участие в избори  е световна и европейска практика – Германия, Словения, Италия, Финландия, Литва, Полша. Там главните елементи са независимите граждани, а не партиите на властта. В САЩ идеологията е на заден план,  двете им партии се активизират само за избори, а президентът и сенаторите са достатъчно независими в управленската си работа.

Чисто методически, предлаганите изменения касаят само парламентарните избори. Прецизното им интегриране в универсалната структура на настоящия Изборен кодекс е невъзможно. Но е важно да доведат до налагане на философията за автентичното гражданско представителство за реалното повишаване на ефективността на Първата българска институция.

Запознайте се със всички предложени промени от тук >>

Кристиян Коев

Редактор