Общинските болници към управляващите: „Спрете! Не знаете къде отивате!“

След заседание на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници в България за обсъждане на ситуацията към момента, уведомяват, че се е взело единодушно решение за национален протест под мотото: „Спрете унищожаването на общинското здравеопазване!“. Протестът ще се проведе на 15.01.2018 г. от 12 до 13 ч. по местонахождение на общинските болници и ще се изразява в преустановяване на работа на лечебните заведения за болнична медицинска помощ за този един час, като пациентите в спешно и животозастрашаващо състояние ще бъдат обслужвани.
Като спешни мерки за временно спиране на разрухата в общинското здравеопазване УС на СОББ предлага:
1. Отпускане на целева субсидия от републиканския бюджет в размер на 30 млн. лв. за финансово оздравяване на общинските лечебни заведения, намиращи се извън столицата и областните градове.
2. Спешно изплащане на надлимитната дейност за последните две и половина години и спешно увеличаване на цените на клиничните пътеки, покриващи масовата патология и изпълнявани предимно в общинските лечебни заведения.
3. Спешно да се предизвика дебат за развитието на българското здравеопазване, на който всяка една от заинтересованите страни да предложи цялостен модел за система на здравеопазване, позволяващ с ресурса, с който страната ни отделя, да се постигнат по-добри резултати.

Публикуваме становището на Сдружението на общинските болници в България за обявяване на национален протест:
„До това решение се стигна след като променяните с годините условия създадоха обстановка, при която те повече не могат да изпълняват своите задължения. Изхождайки от непоправимите тежки последици при закриването на коя да е общинска болница за обслужваното население, се прави вероятно последен опит от наша страна, за привличане на вниманието върху непрекъснато нарастващите проблеми в системата на здравеопазване. На 09.01.2017 г. решението за Национален протест бе потвърдено на заседание на УС на СОББ.

Как се стигна до това състояние на общинското здравеопазване?
Всичко започна около 2000-та година с приемането на законите, определящи структурата и функционирането на здравната система в Република България. До този момент бяха реформирани промишленост, банки, селско стопанство и т.н. Независимо, че като част от резултатите на проведените реформи можем да посочим жестоката икономическа криза и напускането на страната на приблизително 1 млн. човека, се подходи по сходен начин. Под лозунга за реформи и качество, държавните институции развиха значителна дейност. Народното събрание тогава създаде и прие трите основни закона, а след това публикува в повече от 200 брой на Държавен вестник над 3000 промени в тях. До момента Министерският съвет и Министерство на здравеопазването непрекъснато приемат нормативни документи – постановления, наредби, стандарти и т.н., с които доразвиха законодателната дейност. Едва ли има човек в тази държава, който може да се оправи в тази джунгла от противоречиви, необезпечени и безсмислени изисквания. Според СОББ във всичко това водещ е принципът: Реформите задоволяват потребностите на реформиращите, а се плащат от реформираните.
Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Не знаете къде отивате! Продължавайки с нормотворчеството, увеличавате документния хаос в системата на здравеопазване!

Реформата, провежданата от Вас, превърна сътворения нормативен хаос в реален в системата на здравеопазване. Какъв друг отговор да дадем на следните невероятни парадокси:
• Нормално ли е, законът да определя за достъпна болница, където и да се намира на земното кълбо?
• Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, болни от диабет на 100 000 население в сравнение с Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима честота.
• Нормално ли е в 12 области на страната за срок от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване
• Нормално ли е да се виждат болничните легла, а да не се забелязват леглата за сестрински грижи, в старчески домове и др. – все едно не са свързани с медицинска помощ? Да, в България има 150 болнични легла в повече на 100 000 жители в сравнение със страните от Европейския съюз. И се иска да се съкрати този брой от леглата на общинските болници. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 жители в повече 1000 легла за сестрински грижи, а в България и дума не се споменава за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е момент на около 1% от населението на България, оставено на волята на съдбата. А в европейските страни за него се полага непрекъсната безплатна медицинска грижа.
• Нормално ли е на границата между 2006 и 2007 г., вследствие на нормативни промени, да се унищожат половината специалистите по вътрешни болести, една четвърт от хирурзите и т.н.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Системата на здравеопазване става неуправляема! Продължавайки ще унищожите завинаги невъзстановими човешки и материални ресурси!
Населението на България за този период намаля с още 1 милион човека. Република България твърдо зае първо място в Европа и едно от първите в света по смъртност. Населението постепенно се концентрира в няколко града и икономически те се развиват, а останалата част на страната формира 3 от четирите най-бедни региона в Европейския съюз.
В тази обстановка общинските болници работеха и извършваха около 1/5 от болничната дейност. Те оказват и до момента достъпна медицинска помощ за повече от 150 общини и около 2 млн. човека. Но така наречената реформа си взема своето. За последните 10 години около двадесет общински болници прекратиха своето съществуване. За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж. В значителна част от останалите общински болници започнаха процеси на деструкция. В 2011г., като последици от нормативни промени, те загубиха изведнъж 25% от клиничните пътеки по които работеха до 2010 г. Постепенно се закриваха отделения. Постепенно вследствие на безсмислено увеличаване на изискванията за функциониране на болниците, съчетано с ограничаване на финансирането и намаляване на населението, се стигна до сегашната безизходица. Незаплащането на част от извършената дейност, определена като надлимитна /като че ли има надлимитно оживели хора/, допълнително утежни финансовото състояние. Част от медицинските кадри напуснаха, а млади не постъпват. С настъпването на 2017 г. се повиши минималната работна заплата на 460 лв., а от 1.01.2018 г. вече е 510 лева. Цените на клиничните пътеки, чрез които се заплаща дейността на болниците са определени 2007 г. при минимална работна заплата 180 лв. При тази ситуация повечето общински болници икономически трудно могат да съществуват.

Кристиян Коев

Редактор