Искам да ви покажа едно писмо, което е написано от жена от Ямбол до Слави Трифонов. Свързано е с референдума, който той и екипа му организираха. Някои обичат Слави и подкрепят тази малко или много политическа инициатива, други смятат, че той не е поdходящ за политиката и няма да се справи. Аз искам само да ви покажа това писмо, което е изпълнено с много емоция и енергия!
„Здравей Слави,
Позволявам си да се обърна така към теб, не от липса на уважение, а защото вече повече от 20 години си за нас, обикновените хора „Нашият Слави”.
Аз съм една жена от Ямбол, за чието съществувание никога не би и научил, ако сега не бях рискувала да ти пиша – без да знам дали тези редове ще стигнат до тебе. Това, че се опитвам да ти пиша и евентуално да ме чуеш е един мой опит за надежда, за лъч надежда, на която се надявам в цялата БЕЗНАДЕЖНОСТ, в която живеем.
Слави, аз съм една най-обикновена българка с най- обикновена съдба. С обикновената съдба на една българска майка, а сега вече и баба. Понякога работеща (каквото дойде), понякога скитаща по улиците с ясната мисъл, че съм никому непотребна на т.нар. „пазар на труда”. Но това, че все по-често България няма нужда от моя скромен труд като …продавачка, чистачка, гледачка на деца и какво ли още не е моя лична, персонална драма. Моята лична Голгота! Аз съм от жените над 50г. за които няма работа… аз съм от тъй нареченото загубено поколение – поколението на изгубените, надежди, илюзии…мечти!
Да си върнем ценностите, човещината, вярата!
Всички големци през тези 27 години уж тръгваха да ни водят в тази посока, но веднага щом пипнеха властта – забравяха за къде са се запътили и пак оставахме излъгани . А народът вече е изтръпнал от тези лъжи не вярва на нищо и на никого. Ти вече над 20 години повтаряш, че трябва да вървим към себе си, към всичките тези ценности, които дремят заспали, защото нашата България е като в една приказка за спящо царство, което никой не идва да събуди…Добре, Слави! През нашата заспала България преминаха какви ли не лъже пророци, месии, че даже и цар. Всеки открадна каквото можа и побягна. Някои бяха толкова нагли, че продължиха и продължават да крадат от нас през всичките тези години!
Нашата България е обрулена, обругана, унизена и ние българите се чувстваме така. Нашата България, Слави, е скована от страх…Страх да не загубиш работата си, прехраната на семейството…Страх от силните на деня. Това трябва да го ПРОМЕНИМ! Дължим го на децата ни, които побягнаха да търсят късмета си по света – някъде, където няма да са обичани и чакани, но могат да живеят достойно. Дължим го на родителите ни, които мизерстват, а по селата са изнасилвани и пребивани. Слави, медицината ни убива! Некролозите по портите и стълбовете са все повече и повече от оцелелите и останали в родината ни…
Това, което с мъка сме събирали за домовете си през дългите години на т. нар. „Преход” (Дано да бъде проклет!) – във всеки момент може да бъде откраднато и поругано. Продавачи на наркотици преследват по училищата децата и внуците ни. Лъжи ни заливат от малкия екран…Лъжи, лъжи, лъжи…Нищо общо с реалния живот! Няма полиция, няма власт, няма справедливост…! Слави, както казваш ти – НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!
Не, не страдам по социализма, макар, че младежките ми години преминаха през него, но постоянно си задавам въпросите „Защо унищожиха икономиката и селското ни стопанство?”, „Защо унищожиха живота на няколко поколения?”, „Защо ни отнеха бъдещето и ни направиха народ от неудачници?“, „Защо окрадоха и продадоха България?“ Само ти Слави, остана верен на думите си. Каза и го направи. Иницира референдума, с който даде сила и на нас, обикновените хора. За това ти повярвах още повече. За това мръзнах миналата зима по пунктовете за събиране на подпис. Защото за успеха на този референдум се чувствах длъжна да дам всичко от себе си. Да дам своя микроскопичен принос да се чуе гласът на престарелите ми родители, децата ми, приятелите ми. За да се чуе гласът не само на младите, красивите и интелигентните от жълтите павета, а и нашия глас- на бедните, скромните и не дотам красиви хора от провинциалните градчета и селца. И ти успя, успяхме заедно! И този успех с подписката беше и малко мой успех! И аз продължавам да мечтая за тази нашата обща мечта, Слави… За нашата България! Моята родина.
И така взех, че си повярвах. Повярвах, че с теб можем все пак да направим нещо заедно!
Защо си позволих тези, дълги писания, Слави. Това беше начина да ти разкажа, че докато мръзнех по пунктовете за събиране на подписи видях, че не съм сама. Видях, че като мен има и други малки и незабележими хора, които още имат мечта за България и които вярват вече само на теб. Може би за последно! Вярваме, че искаме, можем и ще „изметем боклука”заедно. Нека да се преборим! Да изметем боклука, Слави! Да им разкажем играта, но по християнски и справедливо! Нека всеки получи заслуженото си! Слави, нека сега…, днес…., утре… да излезем по градове и села и да се преборим! 700 000 човека се подписахме, че искаме РЕСТАРТ, 700 000 се подписахме, че сме зад теб и ти вярваме! Вярваме ти, Слави и ще бъдем твоята армия. Защото вече не се издържа! Няма какво да губим! Да спечелим бъдещето на децата си. Стига сме били „електорат”. Ние сме суверена от нас зависи да бъдем НАЦИЯ, НАРОД, АРМИЯ ОТ ГРАЖДАНИ!
БОЯТ НАСТАНА!
С обич…. “
Редактор
Един коментар
bezmer
Слави е постигнал мечтите си в професионално отношение с много труд и упорство, парите му са кристално чисти и спечелени с талант, а не с мошеничества и затова му вярвам.