От целия сюжет със Закона за предучилищното и училищното образование на “Възраждане” ми стана ясно, че огромната част от хората, които “бурно” се противопоставиха срещу него всъщност са представители на различни фондации, сдружения и други, финансирани от други фондации, за които “борбата за права” е нещо като професия и работа на пълен работен ден. Досега не съм чул един хомосексуален човек, който работи на трудов договор или има бизнес и не получава никакви грантове, да се противопоставя. И както твърди д-р Стефан Радев разделение и омраза внасят единствено онези, които са се самопровъзгласили за борци за права, превръщайки борбата в доходоносен бизнес. И всъщност вредят най-вече на себе, но и на хората които уж защитават, защото борбата се свежда до “борба за грантове по проекти”, които, с оглед на забраните предвидени в закона, значително ще намалеят.
————————————
Под поста на д-р Радев от вчера има над 500 коментара, а най-грозните, най-арогантните и най-нетолерантните са точно от хората, които уж се борят за толерантност.
Владислав Наков
Редактор
