ПГ на Възраждане с декларация по повод военният конфликт между Русия и Украйна

Война има и тези вдясно от мен правят всичко по силите си ние да се намесим – неканени. Всички я виждаме, всички я чуваме, но, слава Богу, не я изпитваме на гърба си. Засега!

Изпитват я милиони хора – и от едната, и от другата страна на конфликта.

        Докато тук се упражняваме в красноречие може би загиват наши сънародници – българите в Украйна, които се оказаха заложници на политика и бомби. Както мъдро е казал Стамболов – Народното събрание не е школа по красноречие, а място, на което се решава българската съдба. В тези дни – повече от всякога. Тази съдба е поверена в ръцете на една група, която повече прилича на запознала се във фейсбук, отколкото способна да управлява държава. Тук в крайна сметка не е школа по реторика, макар че имам основание да се съмнявам, че доста от присъстващите, както вдясно от мен така и в залата, биха били отличници дори в такава школа.

        Сякаш за да засили драматизма като в американски военен екшън, Министър-председателят поиска оставката на военния министър. Заради половин реплика – военна операция. Впрочем същите думи, с които американските президенти ползват винаги, когато  нахлуват в много държави по света, за да сеят демокрация, натъпкана в бомби.

        Като говорим за думи, господин Министър-председател, поискахте оставка на номинирания преди само няколко месеца лично от вас военен министър с думите “мой министър”. Прощавайте, но Вие нямате министри. Българският народ има министри, нищо тук не е Ваше. Между другото, министър означава буквално “слуга”, но това Вие няма откъде да знаете. Та, господин Петков, Вие нямате министри. Единственото, което имате, е отговорност.

        Отговорността да не превръщате България в папагал, повтарящ чужди фрази, обслужващ чужди интереси. Това е отговорността на българските управляващи, независимо кои са те. Тези, които ви заповядват, не са буферна зона на конфликт. Те няма да излязат от кабинетите си, ако войната почука на нашата граница, нещо, за което много отдадено се стараете, бутайки се при големите. Ако войната се разрасне и дойде у нас, най-много да ви пратят окуражаващи видеокартички, както направиха с клетия Зеленски.

        България не бива да взема страна в конфликт, който не е неин. Ако двама братя се бият, третият трябва да ги помири или трябва да даде оръжие в ръката на този, когото смята за прав? Защото това се случва в момента. Ние се готвим да дадем оръжие. Надявам се това да не се случи. Два братски народа се избиват на няколкостотин километра оттук. Братски помежду си, братски и за нас. И Украйна и Русия са ни близки и приятелски държави.

        Да изпращаме военна помощ е нелепо. Дори майките в социалните мрежи са по-добре организирана структура от подопечните в момента на Министерски съвет институции. Жените на България първи и с военна дисциплина се организираха да съберат нужното за хората в Украйна – храни, дрехи, обувки, одеяла и всякакви други стоки от първа необходимост. Нашият Министерски съвет иска да даваме оръжия, за да спрем войната. Що за глупост е това! Жените, жените на България са истинска армия в момента! Съпрузите на тия жени вече караха личните си автомобили към границата на Румъния с Украйна, за да извозват на свои разноски бягащите от войната. Ако Ви е грижа за хората, не пращайте оръжие, дори не го казвайте,  а помислете за миг самостоятелно и без телефонна консултация.

        Ако толкова Министерският съвет държи и ние да се наредим с големите, предложете България да стане парламентьор, поканете страните на разговор тук. Ние сме единствената страна, която може да го направи. Ние сме тази страна, която има отношения и със изтока и със запада. Поне може би до преди няколко дни, ако вече не сме ги развалили безвъзвратно. Видно е, че не се справяте с поста Министър-председател на България, а Вашият портрет ще виси до този на Стефан Стамболов.

        Уверявам Ви, че за тази  позиция, да се навежда заедно с Вас цяла една държава, криейки се зад ЕС и НАТО, ще Ви съди историята. И то съвсем скоро.

Сега искам да бъда чут много внимателно, защото ще кажа една новина: България има свои интереси, които да защитава. Да, ние имаме свои интереси, които, пак новина, може би понякога са различни от тези на ЕС и НАТО. И тук реплики на, след малко може би, бившия министър на отбраната: „НАТО е България и България е НАТО“, звучат леко нелепо.

Защото не е сред нашите интереси България да е шеста, седма, петнайсета подгласничка за сърцето на Америка.

        По всичко личи обаче, че Министерски съвет отговорност няма да поемете. Затова ние искаме Вашата оставка. С всяко свое изявление, с всеки ход, с всяка буфосинхронада на чужда позиция, обслужваща чужд интерес, този Министерски съвет и този Министър-председател ни приближавате към войната.

        Спрете се сами,  господа управляващи, спете се сами, за да не Ви спре историята. Дайте си сметка, че вредите, дайте си оставката.