„Ей тоя път, викам си, вече е прекалено!“
Аз откъде да мина с количката и двете деца? Ами ако от тоя боклук на тротоара ми изскочи бездомник с нож, куче, динозавър ….какво ще ги правя децата?! Да сме се телепортирали в най-бедния район на Индия? Върнах лентата назад-не сме.
Тук сме си.
В центъра на столицата на европейска държава.
Заканих се този път кметът на общината да се попочесва по-надълбоко там, където не го сърби. Повече отколкото при предната жалба, по-предната, по-по-предната, пак за същото нещо!
На 5 метра от мен, при следващото сметище изскочи не динозавър, не бездомник с нож, а съвсем безобиден дядо.
Не се учудих, че бърка в боклука и друг път съм виждала.
Комичното в тази трагедия, помислих си, е позата, в която го засичам.
Като за поздрав към управляващите!
НАДУПЕН!
НАГЪЗЕН!
ТЪРСИ СЪКРОВИЩА!
Проверих си портфейла.
Вътре имах 22 лева. Извадих двайсетте и пратих детето да му ги даде.
Дядото се стъписа, смая, обърка се.
За него беше сто пъти по-неудобно да вземе парите от детето, отколкото да бърка в кофите.
Второто явно го беше приел в ежедневието си като най-нормално действие, без което не би могъл да преживее. Все едно да идеш до магазина да си купиш хляб.
Попитах човека дали има висше образование, че ми беше интересно.
Бях почти сигурна в отговора: „Да.„
Отне му около минута да се съвземе и най-учтиво ми пожела хубав ден и „Най-важното: децата да са здрави! Благодаря!„
Разбира се, от добро възпитание добави и че нямало нужда от 20-те лева. Но всички знаем, че нужда има.
Ако приемем, че България е една кофа за боклук, на което всъщност и прилича, то наистина ще се окаже, че пенсионерите са изяли резервите й, г-н Премиер!
Редактор
