Президентът Румен Радев разби опорните точки на враговете си за инициативата „Три морета „.
„Ние трябва да имаме ясна представа винаги когато говорим за дадена международна инициатива какъв е нейният геополитически формат,
какви са нейните външни измерения, но и какъв е отзвукът вътре, какви са ползите и перспективите.
Ако гледаме от наша гледна точка аз бих перифразирал това много добро заглавие
„Инициативата „Три морета“ – между инсинуациите, вътрешнополитическата употреба и реалните ползи за страната .
Тази Инициатива се развива в съвсем друго време и геополитическо пространство. Аз затова ще започна какво
не е Инициативата „Три морета“, защото вървят всякакви спекулации как виждате ли това е политиковоенен съюз срещу Русия. Нито е съюз, нито е военен, нито е срещу Русия.
Следваща спекулация е как тази инициатива целяла да отреже тръбите на руския газ от изток на запад. Страшно нелепо е това да се твърди точно в страна, участничка в тази инициатива, където една тръба, наречена
„Турски поток“ мина със завидна скорост през България и не само мина, а и ние българите платихме за нея до стотинка, влизайки в дългове, за да пренесем безплатно руски газ от Турция до Сърбия. Така че няма никаква почва едно такова твърдение.
Видяхте, че и „Северен поток“ вече приключва успешно. Инициативата била, за да откъсне нашия регион от ЕС. Нищо подобно. Европейската комисия и Германия са стратегически партньори на тази инициатива и нейната основна цел е по-бързото социално и икономическо сближаване между Източна и Западна Европа.
Така че аз приветствам тази конференция, защото тук можем да изказваме тези, които се базират на факти.
Инициативата била, за да откъсне нашия регион от ЕС. Нищо подобно. Европейската комисия и Германия са стратегически партньори на тази инициатива и нейната основна цел е по-бързото социално и икономическо сближаване между Източна и Западна Европа.
Така че аз приветствам тази конференция, защото тук можем да изказваме тези, които се базират на факти .
Затова обединявайки нашите усилия, ние можем да бъдем много по-ефективни, когато се обединим заедно с общи усилия по-бързо да се интегрираме в Европа,
много по-бързо да постигнем конвергенция и необходимия, бих казал изравняващ се, социален статус с останалите държави от Западна Европа. Това е неинституционална платформа за диалог на ниво
президенти, но нейната цел е именно търсене на най-ефективни пътища за синергия.
ЮюОтивайки към прагматизма, първото нещо, което виждаме е, че транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура на нашия регион е много по-неразвита отколкото богатите Западни държави. Равнището и качеството на живот са право пропорционални на развитието на тази инфраструктура. В последните години работата вътре в инициативата се ускори в това направление, в преследването на тази много важна цел.
Всеки, който мисли, че Инициативата „Три морета“ е насочена срещу нашите геополитически интереси нека да се замисли добре ли е за България тук да дойдат големите цифрови и енергийни гиганти.
Важен инструмент на тази инициатива това е бизнесфорумът. Очертава се благодарение на изключително усърдната работа на институциите в България, бизнесфорумът в България срещата на върха на високо равнище се очертава като един от най-големите досега в тази инициатива и всеки един, който мисли, че тя е насочена срещу нашите геополитически интереси нека да се замисли добре ли е за България тук да дойдат големите цифрови, енергийни гиганти. Те да седнат да си говорят с нашия бизнес за първи път идвайки в България. Аз мисля, че в това няма нищо лошо. Това ще даде един още по-голям стимул на нашата IT индустрия, на дигитализацията, на развитието и търсенето на интелигентни съвременни решения в нашата индустрия. Това е пътят, който очертаваме с тази инициатива. Това са ползите.
Нека само да си помислим какви са големите ползи за България от включването на нашия партньор, съсед, приятел Гърция. Това означава изключителна интензификация на нашата транспортна мрежа, обхват на нашата енергийна и дигитална мрежа.
Още нещо важно за тази инициатива – понеже тя работи изцяло в рамките на приоритетните политики на ЕС. Ние досега мислим първо за национални проекти. Следващият етап, на което досега сме спрели са проектите за трансгранично сътрудничество.
Това в момента е политиката в рамките на ЕС, която ние водим. Ами ако помислим в по-голям обхват? Тогава ефективността може да бъде много по-значима.
Нашата амбиция е да сключим споразумение между съответните научноизследователски центрове в тези 12 държави,
така че да дадем перспектива на младите учени в нашия регион. Следващият приоритет, който България предложи, да мислим за бъдещето отвъд физическата инфраструктура. Да мислим за образователната, научната свързаност, защото няма какво да се заблуждаваме докато ние не изградим съответната научна и образователна инфраструктура и тя не бъде свързана както се подобава, ние няма как да догоним социално и икономически другите държави. Науката вече е водещият фактор в развитието на икономиката. Научните изследвания водят към успех. Ние работим интензивно в тази посока и на срещата на върха в София нашата амбиция е да сключим споразумение между съответните научноизследователски,
образователни научни центрове в тези 12 държави, така че да дадем перспектива на младите учени в нашия регион съвместно да разгръщат научния потенциал.“

Редактор