„ПРОЗРАЧНОТО УГОДНИЧЕСТВО НА ВЛАСТТА
След вчерашния щастлив ден за двете измъчени във всяко отношение републики ДНР и ЛНР, които бяха признати за независими от Русия, официалната власт у нас се скъсва да порицава Русия, а по медиите тече поредното едностранно облъчване срещу решението на Путин.
Никой ли не чу откритите аргументи и обосновки на Съвета за сигурност на Русия във вчерашния ден, на който представители на най-силните руски ведомства изразиха всеки поединично своето мнение? И всичко това в пряк ефир от Москва.
Нима у нас няма поне един нормален, безпристрастен политик или анализатор, който да вниква в правдивостта на позицията на Русия и да изрази независима позиция, изхождайки от обективността на събитията? Някой, който вместо да говори за европейско единство и единомислие, и вярност към НАТО срещу „агресора”, да назове с истинските им имена, както експанзионистичните цели, преследвани от НАТО, така и подпалваческите им действия в конфликта в Украйна. И не само.
Защото годините след Втората Световна Война са препълнени с факти, доказващи милитаристичната политика на САЩ, насочена към разпалването на военни конфликти и постоянно дестабилизиране на света, незачитане на суверенитета на цели региони и отделни страни с цел икономическа експанзия и диктат над народите.
Не, нищо такова не виждаме. Всички български натовци са отворили уста срещу Русия, с някакъв сладостен мазохизъм я наричат агресор, и чакат да рухне пред очите им. Едни други красавци пък, с известна скрита доза гузност, от кумова срама и „дипломатичност”, им пригласят.
Толкова ли е извратено вече мисленето, та да наричаш агресор и враг една страна, която повече от десетилетие прави неимоверни усилия в условията на икономически санкции да се развива и да се самозащитава.
Русия вчера смело застана зад руското население в ДНР и ЛНР, подложено на дискриминация, обстрел и икономическо изтощение.
Някой отиде ли да направи интервюта на обикновените хора, как живеят в тези две републики под постоянната угроза от война, която, де факто, не е спирала? Медиите ни стояха до границите с тези две републики и оплакваха горките украинци, заплашени от имагинерното нахлуване на Русия по безумните презумпции на Байдън и Европа.
Обаче, забравяме как преди години САЩ нападнаха Гренада с операцията „Неотложна ярост”, само защото не им харесваше политическата проруска ориентировка на правителството. Тогава не важаха ли нормите на международното право? Защо днес в Парламента ни всички вкупом реват за тези норми? Защо не реваха за Косово? Банално, нали?
Хайде, да не изброяваме буквалните или политическите агресии на САЩ от последното десетилетие в Ирак, Либия, Египет, Тунис и т.н. А защо да забравяме и да не припомняме войната във Виетнам? А Великобритания и Малвините?
За да стигнем до Майдана в Украйна. Толкова много е говорено за характера и целите на тези размирици в Киев, че вече сме обръгнали на маниакалните манипулации, произнасяни от американци и натовци, които папагалски биват повтаряни от нашите политици и медии от страх и угодничество. Нищо чудно в скоро време фашизмът и хитлеризмът да бъдат реабилитирани и обявени за най-големите цивилизационни ценности на 20 в.!
България се самоунижава до дъно! Възхищаваме се от Левски и Ботев, от всичките ни национални герои, но днес нямаме герои. Имаме подлоги и играчи-страхопъзльовци.
Вечно сме уплашени, че „големите сили” ще ни обърнат гръб. Едни щели да ни врътнат кранчето за газ, други щели да ни помогнат да забравим историята си, трети щели да ни „помогнат” с втечнен газ, четвърти щели да ни орежат помощи и фондове! И ние все се гърчим в угода на чуждите интереси, които почти никога не са и наши интереси.
Откъде-накъде целият свят трябва да слугува и заработва високия стандарт на живот в САЩ и Европа? Някой вярва ли наистина на брътвежите за демокрация и свобода в една среда на морален упадък и безмилостна гонитба на печалби чрез завладяване и експлоатиране на чужди територии?
Докога българския политически елит от всякакъв цвят ще подтичва като каруцарско куче подир натоварената с чужда кръв и плячка каруца на световните грабители? Докога българският народ ще плаща високата цена на своята зависимост? Втълпено ни е, че като малък народ ще бъдем зависими, но поне зависимостта ни е да е на по-ниска цена.
Защо да бъде скъпият американски втечнен газ, а не съседският руски газ на достъпна, добросъседска и сътрудническа цена?
Живеем в перверзно време… Здравият ни разум бива инжектиран всекидневно с нови упойки, които нямат нищо общо с човеколюбие, солидарност, справедливост и мир.
Докога?
Аз се радвам за новата съдба на ДНР и ЛНР! Браво, Русия!“
Нели Маринова
22.02.2022
Редактор
