Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в Християнството.

Той е почитан както от източните, така и от западните християнски църкви. Традиционно възприеман е като светец-воин и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във войните. Затова и тъкмо днес се чества Денят на храбростта и празник на Българската армия.

Ежегодно чета коментари с възмущение около „военщината“ – била тя покрай парада за Гергьовден (вчера видни феминистки писаха по тази тема), била тя спрямо идеи за военното обучение, наборната служба или превъоръжаването на армията. И не разбирам едно – защо дори след началото на войната в Украйна все още има хора, които си въобразяват, че „историята е свършила“ и повече никога няма да имаме нужда от армия, от военни и от войнско съсловие.

От „рицари“ като Св. Георги, които да ни бранят с тяло и оръжие в ръка – нас, семействата ни, страната ни. Та не се ли случва това на няколкостотин километра от границите ни? Не се ли случва и в десетки други страни по света – при това с увеличаващ се тренд?

Не, историята не е свършила, либералната демокрация и постмодерния, вечен мир не са възтържествували Во веки веков. Напротив, по-скоро краткият период на мир след края на студената война свършва, и ще става все по-наложително всяко общество отново да се обърне към съсловието на воините си. Да го обгрижи, възроди и инвестира в него – внимание, ресурси и уважение.

Тези, които не го направят, които не възродят както армиите си, така и воинския дух като елемент от културата си, който тъкмо Св. Георги Победоносец въплащава – тях историята ще накаже, а после забрави.

Кристиян Шкварек