Светът вижда диктатурата, прикрита зад демократична маска.
Все още няма отговор от Нова телевизия на отвореното писмо,
което Клъстер за свободно слово, медии и журналистика пуснаха по повод махането на предаването „Часът на Милен Цветков“.
Питането на Клъстер за свободно слово, медии и журналистика бе защо е свалено от ефир предаването и защо един от малкото свободно изразяващи се журналисти като Милен Цветков,
бе отстранен, както стана преди това с водещата на сутрешния блок на същата медия Ани Цолова. Знаейки, че договорите на двамата журналисти имат клаузи за мълчание, не можем да искаме тяхното мнение, но към медията въпросите бяха засадени и тяхно задължение е да дадат отговор на обществото, като национална телевизия, ползваща държавни и европейски пари чрез реклама, взети от джоба на данъкоплатеца. Отговор няма, освен тривиалното съобщение, че зрителя предпочитал забавно предаване в този часови пояс.
Махането на емблематични журналисти от ефир е грандиозен скандал, знаейки че сме на 111 – то място в световната класация по свобода на словото. Вярата в информацията, която ни се предоставя от същата телевизия е срината.
Подозрението на мислещия българин е, че от екрана му се представя единственото и само пропаганда, което граничи с прийоми на тоталитарно общество. Няма демократична държава, в която да не се съхранява ревностно свободата на словото и плурализма на медиите. В България явно върви този процес на чистка на последно останалите смели журналисти.
Тази тенденция освен опасна, ни връща в ерата на тоталитаризма и ни отдалечава все повече от демокрацията и свободните обществени навици на мислещи хора. В тоталитаризма не съществуваха новинарски медии, а се наричаха медии за масово осведомяване.
Какво означава това?
Че ЦК на БКП вземаше решение и осведомявяха народа какво са решили. В България се завръща точно този модел на осведомяване, а не на информираност на обществото. В момента тече и процес и търсене на начин за запушване на устата и на малкото свободни интернет медии, оказали се единствен остров за свободата на словото и журналистиката. Опитите продължават усилено и не напразно световните организации поставят въпроса за случващото се в България. 111 – то място е незавидно, след като се възмущавахме преди няколко години от 109 – тото, на което ни бяха поставили.
Това е ясен знак и примера с Милен Цветков го потвърждава.
Свобода на словото в България липсва.
Политическият елит не си дава сметка, че подобна липса ще им изиграе лоша шега и единствения процес в развитието на света ще изхвърли тях самите от политическата им устременост.
Времената се менят.
Очакват се събития, независещи от цензурата, която се опитват да налагат и последствията за тях ще бъдат драматични.
Ще видим изгнаниците как се връщат на бял кон, за да съхранят свободата и правото на информираност на българина, защото демократичния свят няма да търпи вечно самоуправство на диктатура, опитваща се да се прикрие зад демократичната си маска.
Редактор
