Скандал в родния футбол! Шефка в столичен клуб: Край! Не мога да се превърна в мърша като стадото
Докато ръководствата на отборите не вземете отношение към децата и болните до умопомрачение родители, бъдещето на футболната ни държавица е обречено на непрогледен мрак!
Грозни сцени са съпътствали третото издание на мемориалния турнир в памет на бившия защитник на Локомотив (Сф), Левски, Ботев (Пд) и националния ни отбор Георги Марков, който почина на 18 февруари 2018 г.
Това стана ясно от публикация на административния директор и пресаташе на Септември (София) Ирина Гороломова във „Фейсбук“, видя БЛИЦ. Тя е основен организатор на надпреварата за юноши.
Гороломова обяви, че с огорчение се оттегля от футбола след 10 години на работа в столичния клуб. Тя разказа доста неприятни неща, с които се е сблъскала по време на турнира в памет на Георги Марков. Дамата е била принудена да търпи грозни обиди от родители с болни амбиции.
„Край! Не мога да се превърна в мърша като стадото и не искам да се впиша в картинката, която олицетворява болните амбиции на родители, липсата на възпитание и оттам дъното на любимата ми игра, то е време да приема, че просто не ме заслужава като човек и да поема ново предизвикателство!, пише Гороломова.
Цялата й публикация:
„Разбрах, че мога да простя всичко за 10 години във футбола! Някъде с усмивка, някъде с някоя сълза преглъщах и забравях!
Направих много и сигурно щях да направя още много, защото поставях пред себе си амбицията да помогна за по-доброто бъдеще на българските деца!
Разбрах обаче, че е дошъл момента да оставя една от най-големите си любови – футбола!
Ценностите и принципите ми не могат да простят това да дойдеш и да поругаеш паметта на Георги Марков в мемориален турнир, направен от мен с цялата любов и уважение, които изпитвах към Жоро!
Видях, че е по-лесно да обидите чуждо дете, вместо да разкажете на своето кой е Георги Марков, какво е постигнал, как е защитавал българската фланелка и да отворите youtube и да му покажете онзи гол срещу Англия, който всички помним!
Лесно е да учите децата си, че някой друг им е виновен за загубата, вместо да ги научите, че тя е част от играта и се понася с гордо вдигната глава!
Доживях да ме заплашват мъже и обиждат с думи, като „свиньо“ и там какво ли щяло да ми се случи, да ме побутват и прочие, но за мое голямо щастие, живота ме научи да не отвръщам, защото който ме познава знае, че мога и че ще го направя без капка страх, когато се отнася до това да защитя себе си, семейството си и принципите си!
Е, този месец правя 10 години точно във футбола! 10 години – пълни с много положителни емоции и разочарования! 10 години стигат за нещо, което не ме заслужава! И след като аз не мога да се превърна в мърша като стадото и не искам да се впиша в картинката, която олицетворява болните амбиции на родители, липсата на възпитание и оттам дъното на любимата ми игра, то е време да приема, че просто не ме заслужава като човек и да поема ново предизвикателство!
Аз съм вярващ човек и знам, че Господ ме изправя пред изпитания, за да ме направи по-силна! На прага на една от най-важните битки в личен план, която изглежда, че ми предстои, и ме плаши до ужасяване, вярвам, че е дошъл момента да сложа край!
Ако Вас не ви е срам, като един от най-старите клубове в България, то мен ме е срам! И докато ръководствата на клубове изцяло не вземете отношение към децата и към техните болни до умопомрачение родители, бъдещето на футболната ни държавица е обречено на непрогледен мрак!
Прости ми, Жоро!
Така ми липсваш!“.
Редактор