Слугинажът продължава.
И днес НС ще се занимава приоритетно със закона против Гешев.
Защото така наредиха „началниците“ от Брюксел и генерал-губернаторката Херо Мустафа.
Защото така искат правилните медии на „Капитал“ и Прокопиев.
А, и защото подсъдимите олигарси от Дубай и Белград почерпиха партиите с по една годишна субсидия отгоре.
Припомням – закон против един единствен човек, рядък случай на сегрегация в политическата история на модерна Европа.
Така и при Живков не лакействахме на Кремъл. И Кремъл не си е позволявал да кадрува в съдебната ни система.
Сякаш българските граждани нямат друг приоритет отвъд „случването“ на механизъм за контрол над главния прокурор (какъвто впрочем отдавна е предвиден с решение на КС).
Сякаш това е ключово в дневния ред на българските семейства.
Чудовищен асинхрон между потребностите на широките маси и интересите на политическата върхушка. Да не се чудят защо този път ще им гласуват още по-малко.
(Колко жалкарски вчера ГЕРБ, ПП и ДБ се замерваха с „компромати“ кой бил провалил кворумът и защо не бил приет законът на първо четене?! Как само гледаха да се издокарат пред посолствата – „Не, другарко, Иванчо е виновен…“)
За това ли пратихме тези негодници в парламента, за това ли им плащаме тлъстите надници? За да тормозят независимия по Конституция главен прокурор на републиката? Или за да съставят работещо правителство, да коват закони, с които да подобрят живота на хората?
Ще кажете – който плаща, той поръчва музиката.
Да, така е. Поминуващата в икономическа и морална мизерия българска държавност, вместо да произвежда стойностен национален продукт, слугува безропотно на либерасткия Запад в очакване на поредните подаяния под форма на „План за възстановяване и устойчивост“…
Каква устойчивост, какво възстановяване, бре?! Робски душици, надежда всяка тука оставете.
Недялко Недялков
Редактор
