„Съжалявам, че го наричам въпрос, господин главен прокурор…“
Това беше само една от репликите на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), които съпътстваха визитата на главния прокурор Сотир Цацаров в правната комисия. Посещение, което за част от народните представители и за самия Кирилов премина в обяснителен режим.
Първото по рода си изслушване, което е възможно след измененията на правилника на Народното събрание, беше наречено обсъждане (диалог) в дневния ред на комисията и мина под увещанията на Кирилов, че главният прокурор не подлежи на парламентарен контрол, че процедурата не може да се води на принципите на изслушване, че отношенията между властите – в случая съдебната и изпълнителната, са равнопоставени.
Посещението приличаше по-скоро на извинение от страна на Кирилов към главния прокурор, че въобще се е стигнало до използването на възможността той да бъде поканен в комисията. Стигна се дотам, че Кирилов на два пъти прикани Цацаров „да предаде“ на депутатите някои проблемни теми, които ми се струват важни.
Председателят на правната комисия не смееше да бъде отправен конкретен въпрос към Цацаров, внимаваше нещо да не прозвучи като питане, нещо да не заприлича на… контролен механизъм, нещо, чийто отговор може да бъде използван политически.
Това на моменти дори обърка главния прокурор и той пита дали да отговаря, или не.

Той на два пъти уточни, че главният прокурор не може да бъде задължен да отговори на въпросите на депутатите, ако не иска или ако прецени, че въпросите не са свързани с наказателното право.
В правилника на парламента, в който е разписана процедурата за покана на главния прокурор, е записано:
„Комисията по правни въпроси на всеки три месеца отправя покана до главния прокурор за провеждане на обсъждане, свързано с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на съдебната власт, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупцията, взаимодействие с разследващите органи.“
До появата на Цацаров в комисията се стигна след писмо от БСП, в което депутатите искат да питат Цацаров за досъдебните производства, свързани с приватизацията, и за проверките на т.нар. възпрепятстващо съоръжение – ограда по границата с Турция. След като Цацаров отговори по първата тема, Кирилов се опита да спре депутатите от БСП да отправят и питането по втората, защото отговорът на главния прокурор щял да бъде употребен политически.
„Не са ми ясни нещата. Ние сме политици, Всяка информация ще бъде политизирана. Длъжни сме да я политизираме. Как ще я интерпретираме си е наша работа. Аз ви казвам, че ще използвам информацията политически“, възкликна Йордан Цонева от ДПС.
„Тази процедура от правилника трябва да бъде инструмент за правна комуникация и правна употреба“, повтори отново Кирилов.
Крум Зарков от БСП отбеляза, че прилагането на член 27 от правилника започна „прекалено тържествено с обилни обяснения“. „Една идея по-лежерно да подхождаме към този важен член. Няма нужда от чак толкова уговорки. Самият член 27 предполага комуникация между властите – няма нищо по-нормално от това да се води такъв диалог“, обясни Зарков и се опита да зададе въпросите си към Цацаров.
Към главния прокурор имаше въпроси от „Воля“, ДПС нямаха питания. Следващият път, когато Цацаров отново може да бъде поканен е след три месеца.

Редактор