Автор: Сергей Юферев
Дълги години възпалените умове на еснафите се тревожат от хипотетичния военен конфликт на две държави – Русия и САЩ. Да си представим военен конфликт между тези две държави в чист вид е практически невъзможно. Едва ли може да се допусне, че във военното стълкновение между тези две страни няма да се окажат въвлечени съседни държави. При това, САЩ като член на НАТО, може да разчита ако не на пълноценна подкрепа от алианса, то поне на подкрепата на своя главен европейски съюзник – Великобритания. Обаче нека се опитаме все пак просто да анализираме какво могат взаимно да си противопоставят армиите на тези две страни.
Смисълът на такова противоборство, неговата вероятност, а също така възможността за пълноценна военна агресия против Русия с въвеждане на нейна територия на сухопътни войски на САЩ, ще оставим извън скоби. Информацията за сравнението е взета от открити източници, достъпът до които имат всички желаещи. По-голямата част от сведенията за точното количество на въоръженията и войските представлява секретна информация, която дори и да се публикува, то често става със закъснение, а значи цитираните стойности могат да се променят както „нагоре”, така и „надолу”.
Численост на армиите
Сравнението на военния потенциал на две държави може да започне с числеността на населението на двете страни. Числеността на населението на Русия към 1 януари 2013 година е 143 347 059 души, а населението на САЩ през декември 2012 година е 314 895 000 души. Всъщност още от тези числа се вижда, че в случай на глобална война САЩ ще бъдат готови да поставят под оръжие много повече физически здрави и силни граждани от мъжки пол. Потенциалният мобилизационен резерв на Русия се оценява на 31 млн. души, на САЩ – на 56 млн. души – (ако се смятат всички лица от мъжки пол от 17 до 49 години – не по-малко от 109 млн.) При това трябва да е ясно, че даже САЩ няма да могат да поставят под оръжие такова количество хора. За издръжката на такава армия няма да стигне оръжие, боеприпаси, продоволствие, облекло, а транспортната логистика ще се превърне в истински ад.
В същото време във война на изтощение САЩ ще могат да попълват собствените си загуби много по-ефективно и много по-дълго. При това, професионален мобилизационен резерв в Русия просто не съществува. Понастоящем работата за неговото създаване е едва в началото на пътя. Числеността на руските въоръжени сили беше сведена до 1 млн. души, от които извън щата има около 70 000 души, още около 300 000 са срочно служещи войници. Армията на САЩ е изцяло професионална, нейната численост е около 1,4 млн. души, още около 1,1-1,3 млн. души са в близкия мобилизационен резерв или запаса. Всички те имат валиден договор с министерството на отбраната, редовно се привличат за учения и бойна подготовка и в случай на необходимост – могат да бъдат призовани на действителна служба.
Според публикуваната през 2012 година военна доктрина „Поддържане на глобалното лидерство на САЩ. Приоритети на отбраната през 21 век“, армията на САЩ е готова да води едновременно само 1 пълномащабна война, като сдържа агресивните действия на противника в други региони на Земята. По-рано се предполагаше воденето на 2 пълномащабни войни едновременно. Изхождайки от това, в случай на военна агресия против Русия, армията на САЩ ще може да отдели за тази цел по-голямата част от своите въоръжени сили.
Техническо оборудване на сухопътните войски
Основна ударна сила на сухопътните войски са танковете. На въоръжение в армията на САЩ през 2012 година е имало 1963 танка „Абрамс“ от версията М1А2, – (от тях 588 са модернизирани до версията М1А2SEP). Освен това американските военни имат още около 2400 танка М1А1 и около 2385 танка М1 на склад.
В руската армия най-съвременният танк е Т-90. Във въоръжените сили има всичко около 500 такива танкове от версиите Т-90А и Т-90АК. Тоест по най-съвършените танкове в армиите на двете страни има известен паритет. В същото време руската армия има около 4500 танка Т-80 от различни модификации, които преминават основен ремонт (към 2010 година). Освен това във войските и в складовите бази има около 12 500 танка Т-72 от различни модификации. По такъв начин, даже ако само една трета от тези машини бъдат в движение, бъдат заредени и в тях бъдат качени екипажи и боекомплект, техният брой ще надмине числеността на американския танков парк. Като се има предвид, че САЩ няма да могат да развърнат против Русия всичките си танкове, количественото превъзходство ще бъде абсолютно. По общия брой танкове Русия превъзхожда САЩ не по-малко от 2,5 пъти.
На въоръжение в армията на САЩ има също около 6500 БМП „Бредли„, а от своя страна Русия разполага с около 700 БМП-3, 4500 БМП-2 и почти 8000 БМП-1. Паркът от бронетранспортьори в руската армия е около 4900 единици от БТР-70 до БТР-82А. Предполага се, че до 2020 година всички БТР-80 в руската армия ще бъдат модернизирани до нивото на БТР-82А(АМ). Освен това руските въздушнодесантни войски (ВДВ) разполагат с около 1500 единици БМД от всички модификации и още около 700 БТР-Д. В армията на САЩ БТР са значително повече – около 16 000.
Една от главните съставляващи на успеха в сухопътните операции, както и преди, е добрата артилерийска подготовка. Понастоящем американската армия разполага с около 2000 САУ и още 1500 буксируеми оръдия. В руската армия по данни от 2010 година има над 6800 САУ и над 7500 буксируеми оръдия. От тях 4600 са 122-мм гаубици Д-30, които ще бъдат снети от въоръжение до края на 2013 година. Освен това Русия разполага с около 3500 реактивни системи за залпов огън (РСЗО), докато на на въоръжение в американската армия тези системи са всичко 830. По този начин, на хартия руската армия има превъзходство над американската в самоходна артилерия в 3,4 пъти, в буксируема в 5 (1,9 след бракуването на Д-30), в РСЗО в 4,2 пъти.
Същевременно непосредствено в щатовете на бригадите и военните бази в руската армия има само около 2500 танка. Това не е трудно да се докаже. В руската армия има всичко 4 отделни танкови бригади, на въоръжение във всяка от тях по щат има 91-94 ОБТ. Освен това има около 30 отделни мотострелкови бригади – (Аз изброих всичко 27, но може да бъркам), всяка от които има в своя състав танков батальон – 41 танка. Останалите танкове са в складовите бази и в базите за ремонт на военна техника (БХиРВТ). Същата ситуация може да се проектира и върху артилерията.
Освен това армиите на двете страни разполагат с голямо количество вертолети. Армията на САЩ има състава си около 2700 бойни вертолета. Армията на Русия има по-малко винтокрили машини – 1368 единици – (около 2 пъти по-малко).
Техническо оборудване на ВВС
Американските ВВС представляват страшна сила, по количество бойни самолети те са на първо място в света. В състава на редовните части на ВВС на САЩ (към 2011 година) има 144 стратегически бомбардировача (66 B-1, 20 B-2 и 58 B-52); 297 щурмовици А-10; 1629 изтребители (471 – F-15, 968 – F-16, 179 – F-22, 11 F-35). Заслужава да се отбележи, че САЩ са единствената страна в света, на въоръжение в която има изтребител от 5-о поколение, – (става дума за F-22 Raptor). Наред с това в състава на военноморския флот (през 2008 година) имаше 867 изтребители-щурмовици F/A-18. Без самолетите от резерва има всичко 2937 бойни самолета.
Заслужава да се отбележи, че съставът на ВВС на Русия има секретен характер и затова дадената тук информация може да не е точна. В състава на редовните ВВС на Русия има 80 стратегически бомбардировача (16 – Ту-160, 64 – Ту-95МС); 150 далечни бомбардировача Ту-22М3; 241 щурмовици Су-25; 164 фронтови бомбардировачи Су-24М и М2; 26 фронтови бомбардировача Су-34. В състава на изтребителната авиация има 953 машини (282 – МиГ-29, 252 – МиГ-31, 400 – Су-27, 9 – Су-30 и 10 – Су-35С). Общият състав на бойната авиация е 1614 самолета (приблизително). По такъв начин в бойна авиация противникът има приблизително двукратно превъзходство.
Заслужава да се отбележи, че понастоящем руските ВВС активно се модернизират и превъоръжават. Количеството на съвременните самолети в тях ще расте, ще се появи и собствен самолет от 5-о поколение – ПАК ФА. При това по своите възможности самолетът Су-35С практически по нищо не отстъпва на самолетите от 5-о поколение, – (ВВС на Русия планират да придобият най-малко 48 от тези машини). Също така към 2012 година половината Су-27 бяха модернизирани до версия Су-27СМ3, а това вече всъщност е друга машина, която е в състояние да се бори равностойно с всички самолети от 4-о поколение. Активно се модернизират и самолетите-прехващачи МиГ-31.
Наред с това руската авиация има в ръкава си скрит коз. Намиращите се на въоръжение във ВВС на Русия управляеми ракети клас „въздух-въздух“ имат най-голяма далечина на стрелбата сред подобните видове въоръжения. Ракетата Р-37, която може да се използва от изтребителите-прехващачи МиГ-31БМ и изтребителите Су-27, Су-35 е способна да поразява цели на разстояние в 300 км! Заедно с това в Русия се работи по ракета КС-172, която има още по-голяма далечина на поражение – до 400 км. Както и новата ракета РВВ-БД, докато ракетата със средна далечина РВВ-СД има далечина на стрелбата около 110 км. Най-съвършените американски управляеми ракети за всякакви метеорологични условия AIM-120С7 и AIM-120D могат да поразяват цели на далечина 120 и 180 км съответно.
Су-35, Су-27 и МиГ-31БМ, снабдени със съвременни РЛС и ракети Р-37 с по-голяма далечина на стрелбата, отколкото всяка американска ракета, позволяват на тези машини съществено да намалят изоставането си даже пред най-съвременния американски изтребител от 5-о поколение F-22 Raptor, който е с намалена откриваемост. С изтребители от типа F-15, F-16 и F/А-18 те могат да се справят без особени проблеми.
Главният коз на Русия в евентуален военен конфликт, наред с не най-слабите ВВС, е системата за ПВО на страната, която е в състояние да направи руското небе недостъпно за действие на авиацията на всеки вероятен противник. А без поддръжка на авиацията, днес не е възможно да се водят успешни бойни действия против достатъчно силни сухопътни групировки на противника. Като се има предвид, че армията на САЩ ще бъде принудена в началния етап на кампанията да води боеве за плацдарми и последващото им разширяване, такива операции без господство във въздуха ще бъдат предварително обречени на провал.
Според доклад на австралийския аналитичен център Air Power Australia, в който се прави сравнение на американската бойна авиация и руските средства за ПВО, в случай на пълномащабен военен конфликт, възможността за оцеляване на авиацията на ВВС на САЩ е практически напълно изключена, защото руските средства за противовъздушна отбрана: радиолокационните системи и зенитните ракетни комплекси са достигнали най-високо ниво на развитие. Съвременните руски системи за ПВО С-400 изобщо нямат аналог в света и значително превъзхождат американските Patriot.
При това гръбнакът на руската ПВО – комплексите С-300, все още са в състояние да се справят с всеки вероятен противник. По данни на редица европейски експерти, системата за ПВО на Русия е в състояние да унищожи до 80% от навлезлите в нейното въздушно пространство самолети от всички типове. Руските специалисти са по-скромни и оценяват тази вероятност на 60-65%, но във всеки случай на авиацията на противника ще бъдат нанесени просто непоправими загуби, от които тя вече няма да може да се оправи. През 2010 година в състава на руската ПВО имаше около 2100 пускови установки (ПУ) С-300 от различни модификации, от С-400 са развърнати 9 дивизиона – 72 ПУ, всичко до 2020 година се планира да бъдат развърнати 56 дивизиона, въоръжени с този комплекс. Наред с това във войските има най-малко 22 комплекса за ПВО с малка далечина – Панцир-С1.
Именно ПВО е главният коз на Русия и неин „чадър„, който ще защити страната при евентуална агресия. Под защитата на ПВО, до 2020 година Русия ще може съществено да поднови и сухопътните си войски, и ВВС, които се попълват с нова бойна техника. След 2020 година вероятността за пряк въоръжен конфликт между САЩ и Русия, който и сега изглежда много малко вероятен, ще се намали практически до нула./infobalkani
Редактор