Живеем в някакво истерично общество, което е разделено и фанатизирано в двуполюсна система, дали на партийна основа, дали на протестарска и това най-вече идва от медийната среда в България.
Народът през годините затъпя, загуби имунната си система да мисли и да отстоява това, което чете и му се предлага. Този процес не е нов. Той започна още след 10 ноември и началото на българския преход.
В тези години точно заради крайностите, внушени на народа имаше семейства, които се развеждаха заради убеждения от СДС ли си или от БСП.
Няма да пропуснем, че тази реалност бе и от липсата на култура за приемане на чуждо мнение и толерантност към различно мислещия.
В последните години отново се създават подобни процеси за разделение по всяка тема или пристрастие. Ние медиите бълваме тази конфронтация като някои отразяват и двете страни, а други облъчват със собствената си позиция или на собственика и интересите му. Лошо няма, но позатъпяхме в тези 27 години още повече и съвсем изтрещя народът.
Как вече се делят нещата: протест-контрапротест, опозиция -управляващи, Бойко или Корнеля, Соросоиди или Пеевски, гарантаджии или олигарси, крадци или моралисти, православие или всяка друга вяра. Всичко това е заложено и ние го приемаме като чиста монета без да се мъчим да мислим, вникнем и съставим наше индивидуално собствено мнение. Нима истината е една? Нима монетата няма две страни?
По същият начин се процедира с комунистически период и след 10 ноември и прехода на България към демокрация. В периода на комунизма имаше много изградени и добри неща на фона на безобразията, които са се случвали. В периода на преход към демокрацията пък всички хубави неща се унищожиха и разграбиха. И трябва да приемаме едното или другото само за добро или зло? Не, трябва да се научим да мислим и да имаме собствено мнение, което не е породено от медийни, политически или частно олигархични интереси и бухалки.
Когато се научим да ценим собственият си живот, битие,собственост и връзка със земята, която притежаваме, ще започнем да гледаме и на държавата си като място, на което не бихме позволили някой да ни ограбва, вдига цените по безобразен начин и посяга на собствеността ни чрез безпринципност и алчност. Но това минава през културата да мислим и ценим собствеността си!

Редактор