Убийството на Дария Дугина е отвратителен акт, изблик на подлост, гузност и отчаяна злоба.
И, моля, не ми обяснявайте какъв бил баща й и как семейството „си го търсело“. Само страхливец ще взриви с дистанционно жена в колата й. Насилието не е аргумент на силата, а на слабостта.
Безумното „цивилизационно“ разделение, изкуствено насадената от елитите конфронтация, графичното мислене в стил „черно“ и „бяло“ логично доведе до реанимация на мафиотските практики.
Очаквам „прогресивната“ журналистическа гилдия у нас да осъди атентата срещу руската колежка със същата експресивна съпричастност, както би постъпила при посегателство над украински репортер, например. Другото би било лицемерие и двоен морал. Излиза, че някои заслужават да живеят, други – не, според предпочитанията ни. На Господ ли ще си играем?
Недялко Недялков
Редактор
