Флейтистът Кристиян Коев: Свалихме диктатурата на Борисов

Вчера, 20 – ти февруари се навърши една година от самозапалването на Пламен Горанов и подадената от Бойко Борисов оставка. АЛАРМА успя да се свърже с Кристиян Коев, известен като Златната флейта, който бе сред протестиращите от февруари миналата година и го помолихме да види събитията през неговата една година от тази паметна дата.

Господин Коев, днес, като погледнете назад, можете ли да кажете, имаше ли смисъл този протест тогава и какво донесе той на България?

Естествено! Беше свалено правителството на ГЕРБ, което все повече се развиваше като диктатура. Една партия държеше цялата власт и правеше каквото си иска с хората, с бизнеса и дори със своите съпартийци. В ГЕРБ има и нормални хора, но са се объркали със своите лидери… Смисълът на нашият протест е и в това, че политиците вече се съобразяват с гласа на улицата, с гласа на младото за България гражданско общество. Страхът от протестите се превръща все повече в определен коректив за упражняващите властта в страната.
Тогава хората излязоха срещу непосилните сметки за ток и парно. За съжаление, и днес – една година по-късно не виждам справедливост в сметките, особено на Топлофикация. Продължаваме да сме роби и на ЕРП-тата и на Топлофикация…Нищо чудно, събитията от миналата година да се повторят с не по-малка сила…

Снимка: Архив

А какво мислите за събитията в Украйна в момента.? Там протестът се радикализира силно и има опасения, че може да прерастне в гражданска война. Mоже ли и при нас това да се случи?

Украйна е коренно различен случай. Там става дума за един геополитически конфликт между Русия, Европа и Щатите. Страната е силно разделена на две части. Аз съм против насилието, независимо дали от страна на протестиращи или управляващи. В случая с Украйна, трябва да се стигне до момент, в който да се изясни, какво иска мнозинството: И да се премине към решение на проблема, именно чрез зачитане мнението на голямата част от украинците… В България, нещата са различни. Ние сме страна от ЕС вече 7 години. Имаме ясна проевропейска ориентация и посока на развитие като демократична държава и никой няма да разреши тук това да се случи.

След оставката на Борисов, Вие взехте участие в предизборната битка, като част от една нова партия и три седмици преди самите избори, обявихте, че се оттегляте. А дори бяхте заложил Златната си флейта, за да имате средства за финансиране на кампанията Ви. Какво се случи тогава?

Оказа се, че съм влязъл в мръсна политическа игра; че тази партия, чието политическо лице станах, всъщност е „патерица” на ГЕРБ. Не можех да подкрепям нещо, срещу което съм се борил и протестирал… Почувствах се излъган и се оттеглих. Но, законово се разбра, че един кандидатдепутат не може да се оттегли от предизборната надпревара, затова ми се наложи да създам прецедент в предизборния маратон. Излязох пред медиите и помолих моите „избиратели” да НЕ гласуват за мен. Не бях съгласен морално, с принципите на тази новоизлюпена „патерица”, по която се подведох тогава…

Да, но Вие изгубихте и в професионален план. Какво се случи със Вашия легендарен музикален инструмент – Златната флейта, която заложихте? От АЛАРМА знаем, че имате май месец концерт в Стара Загора. Как се подготвяте в момента? На какво ще свирите през май?…

( Смях…) Вижте сега. Всеки флейтист си има резервна флейта, за да не се получават „форсмажорни обстоятелства”, като счупване или нещо подобно. Аз си имам сребърна флейта като резерв. Тя също е страхотен инструмент, но няма изключителните качества на звука, каквито има флейтата от злато. Но… Аз си откупих обратно любимия за мен инструмент – Златната флейта. Миналата година, след изборите имах концерти в Мексико, Португалия и Италия, така че сега отново свиря със Златната флейта.

Това е чудесно. Но след тази политическа „авантюра”, смятате ли отново да се занимавате с политика, или всичко случило се по изборите Ви отказа завинаги от това?

Живеем в общество, в което единствената възможност, ако искаш да се промени нещо в него, е да влезеш в политиката. Такива са правилата на демокрацията, които се изповядват от цивилизованата част на света и нищо по-добро не е измислено. Така че, не е изключено да вляза в друг политически проект, стига той да ми даде възможност за промяна към по -добро общество поне малко – на 30 – 40% от нещата, които според мен са необходими. Наясно съм, че всяка такава промяна става бавно, изисква време и не може да се случи на 100 %. Но не съм от тези, които казват, ами това не става, няма да правя нищо… Аз имам либерални възгледи. Смятам, че трябва да се вземат добрите неща и от ляво и от дясно и винаги да се търси консенсус.

Според социологическите изследвания напоследък, новият Парламент се очертава с по-голямо количество партии, някои от тях и доста малки спрямо класическите играчи като БСП, ГЕРБ, ДПС. Какъв е Вашият коментар за потенциала на една такава конфигурация?

Колкото повече са партиите в Народното събрание, толкова по-добре. Малките партии ще се явяват като вътрешен коректив на действията на целия Парламент. Всяко малко животно се стреми да стане голям Лъв. Затова, контролът ще нарасне, което ще пречи на развитието на алчността и корупцията сред голямата част от политическия ни „елит“…