Флейтистът Кристиян Коев: Сега можем да разберем и колко разбира Комисията по култура! И тя за какво е?

Интервюто взе Ева Стоева

– Г-н Коев, разбрахме, че създаденият от Вас и други музиканти клъстер, днес е имал важно заседание. Можете ли да ни кажете малко повече за самият Музикален клъстер?

– Днес беше първата среща с политическите фактори в нашата държава. Бяхме поканили Министъра на културата Вежди Рашидов, председателят на Комисията по култура -Полина Карастоянова и др. членове на тази комисия. Поканихме депутати от всички политически сили, които претендират, че се занимават с законодателството и работата в културата. По този начин, музикалната гилдия подчертава, че е надпартийна, т.е. не е свързана с никоя политическа сила. Но дойде един единствен депутат…

– Кажете ни малко повече за този клъстър, Вие казвате „музикална гилдия“?

– Музикалната гилдия се обедини в клъстер, за да може да бъде силна като коректив на неправилно взети решения от Министерство на културата и Парламентарната комисия по култура. В музикалния клъстер влизат 10 музикални театъра, като Оперите в Стара Загора, Плевен, Варна, Симфоничният оркестър на Видин и др. Освен театрите в гилдията влизат и емблематични музиканти, както и експерти с по-широки области. Например, експерти за работа с еврофондове и европейски програми.

– Каква беше целта на днешната среща?

– Ние даваме решения, които да са алтернативно финансирани от Европа. Става дума за обновяване на инструментите, на които свирят музикантите в музикалните състави. Освен това, трябва да се урегулират в съответствие с авторските права партитурите и щимовете на музикантите, от които те свирят, защото в момента те музицират ИЗВЪН ЗАКОН с фотокопия на музикалните материали. А има европейска директива, че това е забранено!

-Тази евродиректива приета ли е в нашето законодателство?

– Ама, разбира се. За да бъда по-ясен, да обясня: Това е нещо като паспортизацията на сградите. Нямаме право да си продаваме апартаментите, ако те не са паспортизирани, но за да не скочи народът, ние всъщност си правим сделки с недвижимите имоти извън закона. Това е същото и при музикантите: Има директива, има законодателство. Ти нямаш право да свириш от фотокопие, защото имаправа върху това. Ние сме в Европа.

– Разбирам. Какви са другите искания от музикалната гилдия?

– Създаване на единен регистър на музиканти, на театри, на музикални състави, защото по този начин имаш цялостен поглед върху работата. Важно е , да не се работи на парче и да може да се популяризират нашите музиканти навън.

– Казвате, че всички български оркестри се нуждаят от обновяване на инструменталната база. Клъстерът ли ще кандидатства по европрограми за средства или?

-Не, не! Ние нямаме право. Министерството на културата трябва да направи това. Но те не знаят дори какви са възможностите им да кандидатстват и за какво. Ние им даваме всичките опции: Как да стане; как може да се сменят инструментите… Ами , нашите музиканти вече нямат възможност и да свирят на амортизираните от употреба инструменти в българските оркестри…

– Става дума да се обновят държавните инструменти, а не личните? Това ли имате предвид?

-Ама разбира се. По принцип, е задължение на управлението на инструменталните състави да предоставят на своите музиканти инструментите, с които да работят. При наличието на толкова много прекрасни български музиканти , те реално погледнато не могат и да музицират с остарелите инструменти. Звукът на инструмента им е отвратителен, въпреки безусловно големите им способности на инструменталисти.

Друго наше искане е свързано с реставрация на сградите в страната, в които се помещават музикални зали и театри. Има голяма нужда от ремонт на много от театрите. Защото музикалните зали и театри имат акустични потребности, свързани с музицирането в тях. Те трябва да се реставрират не с пари на Министерство на културата, а по европейски програми. Изпращаме конкретни предложения в Комисията по култура с конкретни решения, които да помогнат да се случат тези необходими за музикантите и тяхната работа неща. Ние казваме какво трябва да се направи така, че да не тежим на националния бюджет. Ние не искаме да се молим! Казваме от какво имаме нужда и какво трябва да се направи, за да не тежим. Както за материалната база – инструменти, реставрационни ремонти, така и с авторското право – всичко трябва да се реализира по европейски програми, а не с държавно финансиране. Да се плащат права от оркестрите е много скъпа дейност, но е задължително.

– И всичко това е във възможностите на клъстъра, на неговата организация?

– Значи клъстърът е организация около един бизнес, в случая – музикалния. Имаме и музикални мениджъри, солисти, певци и режисьори.

– Рзбрах, че сте разочаровани днес от липсата на поканените?…

– Разочаровахме се от Вежди Рашидов, когото бяхме поканили на срещата и той не дойде! За да бъдем приети на сериозно от министъра на културата, като кинаджиите ли трябва да направим? Да виснем пред Министерството, за да ни чуе и види, при положение, че ние искаме единствено, да се работи в процес на алтернативно финансиране на нашата дейност извън държавния бюджет? Очаквахме, че ще бъдем уважени с присъствие, но… Сега можем да разберем и колко разбира Комисията по култура! И тя за какво е? Защото, ако тази комисия НЕХАЕ за една голяма част от българската култура, каквато е музиката; ако не само не е наясно с проблемите, но и няма желание да ги разбере … За какво ни е Комисия по културата?