Черен пазар за грозде бълва тонове фалшива ракия на пазара
Полицаи и чиновници тъпчат бидони с плодове и варят грозданка в мазета и вили
Нелегално грозде залива пазари и пътни отсечки в страната. Стотици българи опънаха сергии край магистралите с табели „Грозде за вино и за ракия“ и продават с тонове продукция от полето. Често чепките са крадени, нелегално внесени или пък закупени за дребни стотинки от земеделци от цялата страна.
Контролните органи обаче си затварят очите и рядко искат документи от продавачите.
Резултатът от тази кърска търговия е хиляди литри фалшив алкохол на пазара и масов удар по земеделците и легалните производители на алкохол, които едва издържат на нелоялната конкуренция.
Новата мода сред измамниците е преработка на място. Все по-често, в полеви условия, те „ронкат“ гроздето и отстраняват чепките така, че продукцията да е готова за ферментация в бидони. Планини от вмирисани остатъци събира хиляди мухи и други животни в отбивките край пътищата. Дейност в нарушение на всички продуктови, данъчни, акцизни, санитарни и прочие норми, но очевидно невидима за отговорните институции.
От тази нехегиенична мъст се леят тонове ракия със съмнително качество, която често е опасна за здравето и дори за живота на консумиращите я.
Абсурдното е, че това се случва не само в страната, но и в столицата, където контролът трябва да е най-силен.
Въпреки, че около София почти липсват големи лозови насаждения, сергиите край пътищата и дори столичните пазари преливат от продукция, очевадно предназначена за производство на алкохол. Явките са ясни за всички. Това са отбивките по протежението на северния лъч на „Околовръстен път“ (от район „Искър“, през „Ботевградско шосе“ до районите „Нови Искър“, „Връбница“ и „Люлин“). По-плашещо е, че подобни практики има и на територията на лицензирани общински пазари и тържища – Женския пазар, пазарът „Димитър Петков“ и „Слатина Булгарплод“. По закон тези тържища трябва да се контролират както от принципала – Столична община, така и от държавните институции като БАБХ, митниците и дори МВР. Контрол няма, а държавата стои с широко затворени очи.
Извън София, положението е страшно. На територията на всички 27 области, с изключение на област Смолян, тези практики са масови.
Земеделци разказват, че дойде ли гроздоберът, мургави и други събратя започват да обикалят лозята и да изкупуват винено грозде. Притиснати от дългове и високи цени на консумативите стопаните продават продукцията си за смешни стотинки. После тя заминава за София и други градове на двойни и тройни цени.
Очевидно гроздето не е за консумация, тъй като основно сортовете са винени – например Мускат Отонел. Обектите не се и крият. По тях висят самоделни обяви с надпис „Грозде за вино и ракия“.
За по-мързеливите гроздето се обработва на място, със самоделни преси. Дейност, която е абсолютно незаконна, тъй като е в нарушение на всички санитарни и хигиенни норми.
В тези нелегални обекти стоката не е придружена от никакви документи (сертификати) за произход, а ако такива все пак има на хартия, в повечето случаи се оказва, че са фалшиви.
Често подобно грозде дори не е българско, а внесено от Румъния и Северна Македония. Това удря директно по джоба българските производители на грозде, които искат да работят законно.
Клиентелата в тези полеви обекти са граждани от всякакъв социален калибър.
Не са рядкост държавни чиновници, прокурори или полицейски началници, които пълнят чували с грозде или директно бидони с гроздови джибри в багажниците на лични и служебни автомобили, за да си правят вино и ракия в домашни условия. Естествено, за тях цените са различни от масовото народонаселение.
Точно тези хора обаче трябва са наясно, че газят закона. Подобна дейност ощетява хазната с десетки милиони левове всяка година.
Според закона акцизни стоки, каквито са виното и ракията, могат да се правят само от регистрирани или лицензирани предприятия за преработка и/или производство на акцизни стоки, т.е. лицензирани складодържатели, малки винопроизводители или специализирани малки обекти за дестилиране.
Нормата позволява на гражданите да произвеждат без акциз до 30 литра за собствена консумация от грозде и плодове, но само от собствени лозя и градини.
Очевидно гроздето от пазара и последващия високоградусов „продукт“ не попада в нито една от тези категории.
Дори впоследствие този материал да бъде дестилиран в лицензиран или регистриран обект, тази дейност също ще е в нарушение на акцизното законодателство.
Това не е единственият закон, който нарушават търговците край пътя. На сергиите касовият апарат е мираж. Когато го има, не е свързан с НАП. Касовата бележка пък е бял еднорог – митично животно, което се появява веднъж на милион години.
Кантарът е като времето на турската империя – с тежести, най-често манипулирани в полза на продавача. Одобрени и лицензирани теглилки липсват. На 10 килограма, загубата често е към кило, което измъква между 2 и 4 лева от джоба на купувача. При продажби около тон дневно, това прави до 400 лв повече в джоба на търгашите.
Повечето обекти предлагат и дори насърчават клиентите да ползват на място услуга по почистване на гроздето от чепките и последващо пресоване. Клиентът купува готови гроздова мъст и джибри, които се товарят директно в негови съдове. Пресоването (преработка) и фактическо производство на гроздова мъст и джибри се осъществяват на място в нерегламентираните обекти при липса на елементарни санитарни условия. Отпадъкът (чепките) след горепосочените операции се изхвърля на купчини на място в нарушение на всякакви екологични норми.
Когато някой си позволява подобна слободия под носа на държавата, очевидно тя е толкова слаба, че не може да се справи с него или той е толкова нагъл, че смята, че няма държава.
И в двата случая обаче намесата от страна на оправомощените органи е задължителна.
Защото цената е животът и здравето на българските граждани.
А здрави и силни граждани, означават силна държава. Нали?
Редактор
