Измененията в Конституцията и Закона за съдебната власт, приети през 2015 г. и 2016 г. не адресират основните тревожни въпроси и са само началото на съдебната реформа, която далеч не е завършена. Това се казва в писмо на чуждестранни инвеститори, адресирано до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Екатерина Захариева, правосъдния минситър Цецка Цачева, президента Румен Радев, главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. на парламента – Димитър Главчев, на правната комисия – Данаил Кирилов, на преставителството на ЕК у нас – Огнян Златев. Писмото е подписано от Advantage Austria София, Американската търговска камара в България, Британско-българската бизнес асоциация, Българо-швейцарска търговска камара, Канадско-българската бизнес мрежа, Конфиндустрия България, Френско-българска търговска и индустриална камара и Норвежко-българската бизнес група.
Бизнесорганизациите настояват за реформа на прокуратурата, за каквато апелира отдавна председателят на ВКС Лозан Панов и част от магистратурата. “Известно е, че в най-голям обществен интерес и от значение за правилното функциониране на икономиката е България да има същинско разделение на властите и, наред с това, независими, безпристрастни и ефективни съдилища и прокуратура, които да служат първо и най-вече в полза на обществото. Алтернативата на този модел е институционална система, която не се ръководи от правото, а от наглед произволни действия на властимащите”, мотивират исканията си инвеститорите, които са твърдо убедени, че липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори.
В писмото се посочва, че целта е гласът на бизнеса да бъде чут по въпроса, затова инвеститорите посочват някои от най-важните елементи, които вярват, че трябва да са основополагащи за една истинска и пълна съдебна реформа.
На първо място инвеститорите настояват за осигуряване на реална независимост на съдебната власт, като уточняват, че липсва достатъчно силна политическа воля за съществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск. “В допълнение, прокуратурата не трябва да има каквато и да е роля (в рамките на пленума) относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата. Въпреки, че миналогодишната реформа, и по-конкретно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, е безспорен напредък, в крайна сметка податливостта на съдебната система на политическо влияние се корени в самата структура на съдебната колегия, в която квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние. Не беше направена последната и решаваща стъпка за предоставяне на пълна и неоспорима автономност на съдиите. Вместо това, каналите за потенциално политическо влияние остават отворени, а недопустимата ситуация, при която по определени въпроси съдилищата могат да бъдат поставени в положение на зависимост от членовете на ВСС от прокурорската квота (чрез пленума на съвета), продължава да е налице, независимо от постигнатото съглашение между основните политически партии за обратното”, се сочи в писмото. Бизнесът апелира за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост.
На второ място в писмото се сочи необходимостта от прозрачност и отчетност на прокуратурата. “Един от основните проблеми, свързан с последните промени по съдебната реформа, е обстоятелството, че прокуратурата на практика бе оставена без контрол, както преди. Безусловно подкрепяме независимостта на прокуратурата, но желаем да подчертаем, че действителното разделение на властите трябва да почива на система от ефективни механизми за взаимен контрол и баланс, както и че в едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава самите устои на демокрацията. Дълбоко обезпокоени сме от липсата на достатъчно отчетност на българската прокуратура пред обществото — обстоятелство, поради което действията ? биват възприемани като зависими от потенциално произволни решения на едно или друго лице”, категорични са бизнесорганизациите, които подчертават, че почти никъде другаде в Европа прокуратурата не е независима не само в осъществяването на своята рутинна дейност, но и от самата държава и обществото, на които е призвана да служи.
“Вярваме в необходимостта от провеждане на широк обществен дебат относно евентуалното изваждане на институцията от структурата на съдебната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например чрез по-нататъшна децентрализация, вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в крайна сметка да гарантира отчетността на институцията пред обществото”, допълват организациите.
Според тях липсата на механизъм за съдебен контрол върху прокурорските решения в досъдебна фаза, в съчетание с липсата на реална отчетност на прокуратурата, са съществена причина за широко разпространеното усещане за беззаконие и безнаказаност, подкопаващо устоите на българското общество, и за това България да изостава в редица обществено-икономически аспекти в сравнение с други държави-членки на ЕС от Източна Европа.
“Водещите принципи на организация на прокуратурата следва да бъдат функционална независимост, ефективност, последователност (в решенията на прокуратурата) и прозрачност, и не на последно място отчетност, като обединяващ елемент. В това отношение, публикуваният на 20 декември 2016 г. доклад на експертите от Службата за подкрепа за структурни реформи на Европейската комисия съдържа изключително полезни предложения, които следва да бъдат доразвити”, се казва в писмото.
Настоява се за осъвременяване на Наказателно-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс , като на прокуратурата бъдат предоставени по-широки правомощия, но и вменена отговорност, в съчетание с по-голяма вътрешна и структурна автономност и действащи механизми за отчетност.
Застъпва се идеята в в рамките на самата прокуратура да бъдат приети публични (доколкото е възможно) вътрешни насоки и правила, на които да бъдат подчинени всички прокурорски решения. “Те следва да заменят остарелия и на практика произволен принцип на „вътрешното убеждение“ на прокурорите, което ще гарантира реална прозрачност и последователност на прокурорските решения. Необходимо е да се въведат институционални гаранции, за да бъде осигурена независимостта на редовите прокурори и възможността те да направляват разследванията на основата на обективна преценка на фактите, като указнията и намесата на административните ръководители висшестоящите прокурори да бъдат ограничени до гарантирането на ефективно и последователно правоприлагане”, мотивират се инвеститорите.
Не на последно място в писмото се посочва “неприемливото, но наблюдавано в неизброими случаи, забавяне в досъдебна и съдебна фаза”, което е определено като особено остър проблем, който подкопава функционирането на системата като цяло. “В допълнение, общият принцип на случайно разпределение на делата както в прокуратурата, така и в съдилищата трябва да бъде укрепен чрез по- голяма вътрешна отчетност и прозрачност, за да се гарантира, че разпределянето на делата не може да бъде манипулирано, гаранция, която е абсолютно необходима за една справедлива и ефективна съдебна система”, се казва в писмото.
На последно място инвеститорите обръщат внимание на подобряването на качеството на електронно правосъдие и реформата на правното образование.
Писмото завършва така: “Ние не сме експертите, които могат да отправят конкретни препоръки и предложения към участниците в политическия процес относно това дали и какви конституционни промени са необходими, или относно начина за осъществяване и завършване на една истинска реформа на съдебната власт. Наш дълг, обаче, е да работим непоколебимо за изграждането на среда на действителна правна сигурност и предвидимост, справедливост и равно третиране на всички инвеститори и предприемачи — среда, в която дори онези, които само мечтаят да създадат свой бизнес, вярват, че опитът да направят това си струва, и в която правната система подкрепя техните усилия, а не издига препятствия пред тях в услуга на малцина. За тази цел, България се нуждае от независима, ефективна и прозрачна съдебна система, способна да раздава равнопоставено правосъдие за всички, в съответствие със законите на нашата страна. Реформата на съдебната система е в основата на всички останали реформи. Нейното осъществяване и завършване ще повиши потенциала за икономически растеж на България и ще допринесе за реален просперитет и справедливост за българското общество”.
Редактор
Един коментар
Ivan Kuzmanov
А сега де!