АЛАРМА! България е на финалната права на фалита, на стъпка от финиша! Част 2

ДСК, СИбанк, Инвестбанк и др. * ЧИИ СА ВСЪЩНОСТ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ БАНКИ У НАС?

Любителите на ледено студената бира за разлика от почитателите на чешмяната вода обичат да си кажат приказката.
Та да си чуем приказката за поредната банка на властта (доскоро). Тя е СИБАНК. Прочу се като банката на банкерката, с която експремиерът Борисов споделяше и вечерята, и леглото според известната фраза – Цветелина Бориславова.
И тя е наречена „гнила ябълка” в секретните шифрограми. Цветелина Бориславова я държеше чрез Светослав Божилов и исландецът Тор Бьорголфсон (близък приятел на Путин, получил лично от него лиценз за търговия с водка в Русия, сега семейството му е бивше милиардерско – новата Студената война забавя, но не прощава)

Навремето американския посланик Байърли изказва сериозни притеснения, че банката отпуска целево “лоши кредити”, както и за част от авоарите, “които Борисов вече е прекарал през тази банка”.
Предисторията – от 1997 г. до съвсем доскоро тази банка е на властта. Тя е бившата Стопанска и инвестиционна банка, бивша БРИБ – Българо-руска инвестициона банка.
Учредена е от застреляния мафиот Емил Кюлев, който я напуска и създава „Росексимбанк” с шеф-диригент на Борда Иван Искров – сегашният гуверньор на БНБ.

А БРИБ – Българо-руската инвестиционна банка (днес СИбанк) по времето на Иван Костов е поета от „банкера” Славчо Христов. Той е бивш оператор в телевизията и ресторантьор, човек, свързан със СИК и нескрито толериран от синия демократичен и както наивници твърдят, прозападен премиер. И БРИБ стремително дебелее и купува активи – също както правеше доскоро Корпоративна.
След Костов банката не фалира – както и ПЧБ не фалира след Лукановото, след ФилипДимитровото, след Беровото правителство, а го направи при управлението на своите – при Виденов. (за да се контролира погребването на тайните). БРИБ, сегашна СИбанк се пое от приятелката на Бойко, когато той все още не беше станал премиер, ама проектът беше подготвен. По времето на царското управление банката запазва могъществото си, по времето на Бойко – става всемогъща.
Води се като собственост на белгийската банкова група КВС.
БНБ го твърди, МФ го твърди, правителството го твърдят, партиите го твърдят. Те го твърдят и за другите западни банки у нас. Не съм съгласен – почти всичките са все местни юридически лица, а не клонове. Като местни юридически лица, собствениците им в чужбина нямат например задължения и отговорност да ги спасяват. А не винаги се казва кой кой е при тези собственици.

Например ДСК се води унгарска собственост на ОПТ, ама в унгарската собственост се е намърдал Газпром и структурите му. И въобще не ми се мисли какво ще последва у нас, ако санкциите срещу Русия се засилят, както вече предупреждава Запада и канцлера Меркел.
Доказателства – отчети, баланси и документи на унгарската ОТП и докладите до акционерите на газовия гигант и структурите му съм помествал вече на стената ми.
Освен за така наричаните чуждестранни банки у нас, съм дал и интересни документи за онези, с които си имаме прегръдката в чужбина. Например поместил съм някои при разкритията ми за облигационния заем на България, който направи ексфинансовият ни министър Дянков, днес виден руски банкер. Тогава касиер по дълга беше американската „Банк ъф Ню-Йорк”. Тази американска банка от Федералния резерв на САЩ се оказа декларирана от Газпром като 100% тяхна собственост! (дал съм го документа на стената ми при поста за онзи заем).
Тази институция е основен оператор при външните задължения на България и също както при ДСК, не ми се мисли за последиците за България при едно затягане на ембаргото срещу Русия.

~~~~~~~~~~~~~~~ Тука има, тука – нема~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Та толкова за етикетчетата относно какви банки оперират у нас, какъв гнусен капитал ни изсмуква, какви гадни търговски вериги ни грабят и пр. наивности, които обикновените хора лепят на ангро, понеже въобще не познават сложната тъкан на световните финанси и икономика.
Апропо – вече като „Банк оф Ню Йорк Мелон” същата банка е касиер и на дълга емисията от 1.5 млрд. евро на правителството на Орешарски, която се провали, ама засега се опъват да го признаят. (вижте постовете на стената ми). Защото ще излезе, че дупката в в банките няма с какво да се пълни, а ямата в бюджета, във фискалния му резерв и респективно във Валутния борд се е превърнала в дълбока пропаст.
Та по този повод ще кажа, че дори и световните медии не са коректни по въпроса кой кой е, вкл. специализираните в бизнеса и финансите. Например веригата Хилтън била на семейство Хилтън, щели да лишат лудетината Парис от наследство. Дръжки! Веригата е собственост на Насим Гаон – швецайрски милиардер, петролен магнат, а семейството Хилтън има жалък-жалък процент от компанията, която иначе гордо носи фамилията на родата. Една бележка: родният хотел „Хилтън” в София не е на швейцареца – той си е наш роден едробизнесменски. Мениджира се според договор с компанията, като й се плаща за това право и правото да носи името й. Дори истинската „кока-кола” ни не е американска, а българска. И пепси-колата ни е с олигархичен родно-петролен привкус на Валентин Златев. И за него има предостатъчно сензации в „БГ милиардери”. Не между другото – в книгата съм дал и някои данни кое „авторитетно” чуждестранно, кое надеждно задгранично финансово и коя търговска верига от Запад у нас на кой роден мутробизнесмен е.
А експертите твърдят, че чуждите банки у нас били стабилни, понеже майките им на Запад щели да ги подкрепят като свои деца. Е, повечето са деца с родно поданство, родени от родни родители, а в някои случаи – и от такива на 2500 километра на изток от тук.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Та и при „СИбанк” (напомням бивша Българо-руска инвестиционна банка) възникват въпросите за инвестииците.
Дал съм отговори. В „Тайния проект Бойко Борисов” аз посочих секретните доклади на западни служби, посочих и цитирах специалния доклад лично до Путин и Медведев. След излизане на книгата ми в Русия стана огромен скандал, завършил по естествен за тях начин с много кръв и докладът в резултат увисна като официален документ на сайта на Руската Дума. Постоя малко и изчезна, ама Интернет-мрежата пази събитието, а и моите документи.
Какво посочих – така нар. Сертификати в белгийската КВС, номера и наличността на банковата сметка, от която са захранени капиталовложенията в България. Тази сметка е на двама олигарси – естествено, не са български. Още навремето тази сметка беше поставена под контрола на Руската централна банка, за което съм цитирал и признанието на ръководител на КВС груп. Тогава онези 108 млрд. долара ме смаяха – два пъти повече от богатството на най-богатия милиардер Бил Гейтс, но днес са изпосталели и олекнали. И заради разходите, и заради прибирането на парите в Русия, за да не са заплашени от блокиране и конфискация. Та и тук, както и при ДСК освен за родните парични проблеми се замислям за студената война и евентуалните й последици за България.
Та кой знае защо, но тази могъща банка СИбанк напоследък позалезе – не е сред първите, а вече е падна надолу – на 10-11 място в банковата система. И осиротя. Банкерката Цветелина Бориславова я напусна и отиде в банка с по-актуалното и вдъхващо доверие заглавие „Българо-американска кредитна банка”. Защото колкото и да се прекръстваш по име, винаги се помни, че тази СИбанк е била онази българо-руска инвестиционна банка, свързана с онзи застрелян „добре облечен бизнесмен”, милиционер-банкер Емил Кюлев, който пък е свързан с обявявания като мафиот Майкъл Чорни.

БЕЛ: а ако клеветя?
Навремето геройското прогонване от Иван Костов на мултибогаташите Майкъл Чорни и Денис Ершов от България беше разпоредено след тайна визита на шефа на ЦРУ. Първият светвен разузнавач от София отлетя за Москва, съгласува в Кремъл мероприятието, после звънна червения телефон на бюрото на родния премиер за връзка с онези рубинени петолъчки. И героят Костов изпълни нареждането на двете световни сили.
А мен ме засъдиха за изнесените факти и документи около групата. Като се пошегува мой приятел – повече и от късмет, защото покрай тези хора първо се стреля, а чак после се съди. Осъдиха ме на първа инстанция, осъдиха ме безапелационно и на втора. Един много известен адвокат също застана срещу мен. Приписват му крилатата реплика „аз не познавам законите, ама познавам съдиите”. Аз се защищавах както винаги без адвокат – нямаше как да опазя спокойствието му, пък дори и животът му.
Години по-късно осъдилите ме съдии нашумяха в разни тефтерчета на Красьо Черничкия, а една от съдийките скандално я уволниха. Под обединения натиск на Запада и Изтока се ощастливих с третата инстанция – Върховния съд. Родния елит обаче търсеше формален повод да потвърди присъдата под предлога, че не присъствам на делото (толкова измислиха калинките), за да си измие ръцете.
И затова Върховният съд на Република България проведе първото си конспиративно (!!!) заседание. Дано да е било и последното! То не беше обявено в „Държавен вестник”, както беше редът, не бях призован, нямаше съобщение в Съдебната палата, чиновниците не знаеха за него, пазеше се в дълбока тайна.
Конспирацията стигна дотам, че най-висшите магистрати на Темида обсъждаха съдбатата ми в една стаичка на петия етаж. Набързо преметена, с набързо внесени мебели и със закачена на пантите в последната минута врата. Спомням си, че си навехнах глезена сред хаоса и отломките на вървящия генерален ремонт и реконструкция на последните етажи на Съдебната палата, иначе водещи се напълно затворени. В протокола го няма културният диалог, който проведохме в самото начало на делото със съдиите, но се чува от ясно по-ясно на магнитофония запис. Уточнявам за Темида – онзи, направен от спецслужбите ни, а не моя (незаконното подслушване и запис е тяхно, а не мое дело).
– Запишете в протокола – ответникът не се явява!
– Тук съм!
– Тихо, да не се шуми! Ще ви изгоня!… А всъщност кой сте вие?
– Аз съм онзи, за който току-що записахте в съдебния протокол на заседанието, че го няма. Ето личната ми карта.
– Не може да бъде!
– Нима! На фантом ли ви приличам?! …
В настъпилата гробна тишина се чу възклицанието на един от жреците на Темида, зейнал от изненадата „ами сега… какво ще правим…!”.
Оправдаха ме заради официалните документи – явни и секретни, на които се позовах. Т.е. имаме потвърждание от висшата „независима инстанция” у нас (и това понякога се случва) на маса факти от онова, което пиша днес.

Една задължителна скоба за Ершов – за банката покрай него, с която доскоро беше свързан.
Това е днешната Инвестбанк, иначе бивша Международна ортодоксална (православна) банка покрай онзи вече забравен съдебен процес. В зората на създаването й освен руския олигарх, пребиващ иначе в княжество Монако, се моташе и дойаенът на кръга „Монтерей”, генералът от спецслужбите на Живков Любен Гоцев. За кариерата и превратностите в живота на днешната банкерка – суперкрасавица и бивша сервитьорка Петя Славова, сензациите в „БГ милиардери” са достатъчни дори за суперпродукция на Холивуд.
Банката също е „гнила ябълка”, нашумя в скандали за кражба на спестявания на клиентите си, беше под наблюдение на БНБ заради капиталов недостиг и накрая увеличи капитала си като предпоставка за излизане от „дупката”. Внимание – с пари, водещи се като инвестирани от Оман – точно както се случи при фалиралата вече Корпоративна банка на Цветан Василев.
Та това споделих на раздумката около някои банки за любителите на ледено студена бира, а не за почитателите на водата – без значение дали е чешмяна или минерална.

ВНИМАНИЕ!
Към БНБ и политиците:
Този мой пост, както и предишните ми постове, е основан и се базира на официални документи. Независимо от техния скандален и сензационен характер постовете на стената ми във „Фейсбук” не са слухове и клюки. Те коректно съобщават официална информация (родна на държавни органи, банки на наша територия, на чуждестранни институции като Европейска централна банка, МВФ, Банката за международни разплащания в Базел – Швейцария, световни финансови борси, световни рейтингови агенции, съдебни регистри и др.)
Следователно за авторство, за прочит от други, за лайквания, за постване или препечатване, за коментири и мнения по тях, за споделяне и т.н не може да се носи абсолютно никаква отговорност – съдебна, административна и въобще каквато и да е според НПК, ГПК, Закона за кредитните институции и решенията на Върховния касационен съд на република България (и на Европейския съд, и на маса документи на ЕС и ООН).
Не плашете хората с въображаеми наказания и глоби!
Нито мен! Та нали все още не сте приели докрай законовите промени, с който БНБ ми поиска до 5 години затвор, а вие, политиците, единодушно увеличихте до 10 години!

Кристиян Коев

Редактор