Автор: Полина Паунова
Той е кафяв, с прекрасни очи, ребрата му се броят, а стомахът му е хлътнал. Маркиран е на лявото ухо.
И маха опашка на хората, а те се плашат от него, заради внушителният му размер. И е гладен. Много гладен.
Купих му кюфтета и хляб, а голямото куче се чудеше какво да стори първо да яде или да ми се умилква.
Докато му чупих хляба към мен се спусна човек с думите: „Ама защо му давате хляба, дайте го на мен“.
В крайна сметка и той получи порция обяд. За първи път ми се случва подобно нещо….

Редактор




















