„ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ НЕ ВИ ПОЗНАХ, НО АЗ СЪМ СЕ ПРОМЕНИЛ МНОГО!“
(цитат от английския драматург Оскар Уайлд)
Някои толкова бързо се променят, че не могат да познаят не само доскорошните си познати и приятели, враговете си, но дори и самите себе си.
Маса видни личности, разнасяни като герои за демокрация по „демократичните ни медии“, се оказаха с манталитета на ромите, които продават гласа си. Ромите го правят за порция кебапчета и десетина лева, тези – за много пари, ромите продават гласа си, тези – съвестта си, ромите се продават заради безизходицата на жалкото им съществуване, белязано с глада, тези – заради слугинажа, който винаги е било основата им дейност и професия. Независимо колко велики реформатори и борци за по-добро обществено устройство са ги изкарвали в публичното пространство.
Затова всеки, който вика от силно по-силно за лошия „Кой“ (визирам протестърските лозунги срещу Пеевски и Орешарски), без да задава и въпроса „Кои“ и да дава отговорът му – политическите елити, олигарсите, мафията, свързана с тях, петата колона на Кремъл у нас, е най-обикновен и долнопробен имитатор.
Ето няколко примера:
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Новият медиен съветник на Бойко Борисов и вицето му Румяна Бъчварова е Тома Биков. По образование и трудов път актьор, от 2006 преквалифицирал се в журналист, после в политик. Прилепил се към ДСБ на Костов, после към България на гражданите на Кунева, при които и беше и водач на листа.
От днес е медийното гуру на Борисов. А вчера?
НОВИЯТ ГЛАС НА БОРИСОВ В ДРУГО АМПЛОА:
– ГЕРБ и Борисов ми дойдоха в повече. Изборът пред мен беше или да напусна страната, както впрочем направиха доста хора, или да се опитам да променя нещо. Избрах второто. Мисля, че хората не бива да се гнусят от политиката, защото без нея не може.
– Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател
(ИЗ НЕГОВИ ИНТЕРВЮТА)
–––––––––––––––––––––––––––––
Абсолютно същата метаморфоза имаме при великия реформатор и борец за съдебна реформа, виден протестър, а днес правосъден министър Христо Иванов:
СТАРОТО МУ АМПЛОА :
„Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление.
Във всеки случай, така формулирам аз предмета си на протестиране. Ако говорим за „операция чисти ръце“, това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката (защото оставката на Орешарски е само първа точка, нали?!).
Хората … следва да отправят ясно и публично този призив – Борисов и Цветанов вън от политиката. И това следва да е предпоставка за всякакви контакти, а не „надежда“, че те един ден сами ще се сетят. Или сме срещу цялата мафия, или нищо не правим!
След появяването днес на площада на тези две мутри (ох, майко мила, г-н министър на мутрата – бел. моя) като официализирани съорганизатори на протеста, позицията, че сега протестираме срещу Орешарски, а когато ГЕРБ дойдат на власт, ще протестираме срещу тях, става невъзможна за удържане.
(пост в профила му във Фейсбук от 4 септември 2014)
––––––––––––––––––––––––––––––––
Новият парламентарен секретар на премиера е Петър Николов. Виден политолог. Трудолюбива пчеличка, опрашила последователно ръководството на СДС, на партията на Иван Костов, после на движението на Меглена Кунева, а днес събираща нектар от герберския сладък плод.
ПОГРЕБАНОТО МУ АМПЛОА
През 2009 г. принадлежах на политическа общност, изкушила се да легитимира ГЕРБ като истинска дясна партия. Макар и с уговорки, бях принуден да стана част от този процес, който днес смятам за един от най-големите грехове на т.нар. „автентична десница” за целия период на прехода. През 2011 г. заедно с голяма група приятели се опитахме да изкупим този грях и тогава видяхме в колко лъжлив свят сме живели дотогава и колко зависима е традиционната десница от политическото задкулисие.
(из предизборното му обръщение)
Стана ясно, че докато гражданите протестираха, Борисов си е почивал. Дълго изгражданият образ на Бойко Борисов се срина и зад маската видяхме един слаб и уплашен човек, който се страхува честно да се изправи пред протестиращите
Членовете и симпатизантите на ГЕРБ трябва да знаят, че през следващите седмици Бойко Борисов като хищник, притиснат в бърлогата си, ще прегризва гърлата на най-приближените си. Време е да се събудим.
(из блога му)
–––––––––––––––––––––––––
Давам само три примера. В нито едно нормална политическа формация тези хора не биха имали не само никакво бъдеще, но и никакво настояще. Най-малкото заради ренегатството си. Но политическата им кариера е факт, както на много други прелетни птички от партия в партия. Това означава, че не партиите, а мощно задкулисие ги мести от една политическа структура в друга и им осигурява битието срещу добрите ум услуги. И дори отмъстителният иначе Борисов, „силният“ човек на страната, безусловно им се подчинява въпреки нанесените му лични обиди. До степен не само да ги вземе за министри, но дори и за лични съветници – постове, при които никакви коалиционни партньори нямат думата.
Но и цели „партии“ обръщат палачинката както им падне.
Навремето ДСБ (партията на Костов) наричаше Кунева „червена кукувица, която снася яйце в синьото гнездо“. Днес тези от синьото гнездо са в нерушим братски съюз с нея. Всъщност повече – гушкат се в едно политическо легло, и заедно зачеват идеи и субекти на държавното управление.
Известни с обръщането на палачинката не са само „десните“ сили.
Какво да говорим за ВМРО и пътя им от причудливи пируети, по който са се запътили и патриотите от НФСБ. Или за атакиста Волен Сидеров – израсъл от виден натофил, атлатическофил и западнофил до още по-виден путинофил, кремълофил и русофил. А спомняте ли си поредното публично „разкаяние“ на ДПС – не към електората им, а към западните дипломати – този път от устата на Лютви Местан при откриването на парламента: да възкресим прозападния и проатлантически облик на България, след като наложиха пропутиновския чрез Орешарски.
Или за салтоморталетата на ГЕРБ, чийто лидер е „десен“ и „западен“, ама е награден с един орден по повод създаването на Центъра за специални операции на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) и с още един орден – този вече е публично обявен, защото е не толкова сензационен, понеже е от Московската академия за сигурност. Или като беше отбелязал в една шифрограма американският посланик „срещите му с руския посланик за разлика от срещите му с нас не се афишират.“ Аз ще добавя – както и гостуванията му в Кремъл и някои от срещите му с Путин, една от които му осигури медийната подкрепа на „Кой“ през първия му премиерски мандат.
За ляво-центристко-дясната БСП – според момента и геополитическите ветрове, които духат у нас, дори е излишно да се споменава. Скандалите в нея като задкулисен Център за управление на България са борбата на кръговете в нея, а невъзможността за разцеплението на БСП – нежеланието на същите тези кръгове да излязат от Центъра за управление.
(както съм доказал с маса факти в книгите си, Кунева е политическия продукт на Сергей Станишев, най-близките до Кунева са съдружници с Моника Станишева, а съпругът й върти бизнеса с олигархични кръгове, сред които се открояват обръчите на ДПС. Борисов е роднина на зетя на Тодор Живков – Иван Славков, и ето най-пресния пореден факт – новият шеф на Фонда за гарантиране на депозити е направил кариерата си в Борда на директорите на Първа инвестиционна банка, която е собственост на племенника на Тодор Живков – Ивайло Мутафчиев заедно с Цеко Минев)
Идеята е, че у нас няма партии – има лобита, които присъстват във всички политически бои и разцветки, които нареждат позициите на партийните лидери и марионетките си според текущите интереси и стратегическата визия за позициите на съответния властово-олигархичен клан. Например един заместник-министър на отбраната от протурската партия на реформаторите е на топа на скандала, ама различните образи на кръговете ДПС присъстват най-открито в този кабинет с една вицепремиерка, един образователен министър, един културен министър, един финансов министър…
А цялата тази пародия е възможно само заради едно – наивинитета на маси и маси население, което си мисли, че партиите, макар и корумпирани, са партии. И примитивната им глупост да мислят с емоциите си вместо с разума. И играта на големите медии – част от големия сценарий, които никога няма да дадат гласност на фактите.
Както наскоро заяви един италиански магистрат: „Италия е демокрация с мафия, а България – мафия с демокрация“.
А там, където има всепроникваща мафия, няма нито политически живот, нито партии, нито съзнание за обществен дълг. Съществуват само имитации.

Редактор




















