Българският писател Димо Райков, който от години живее във френската столица, изпрати искрено послание към българите по случай празника на Съединението – 6 септември.
Словата на писателя са отправени към всички българи по света: да търсят и намерят нежността в живота; да съумеят да отправят „една блага дума-нежност…“ и да помнят, че колкото и да се скитат по света с разпъната от демоните си душа, капчицата нежност е тук, откъдето всъщност са тръгнали…
ДУМИ ЗА КАПЧИЦАТА БЪЛГАРСКА НЕЖНОСТ
Моето послание в деня на празника ни
Това са благословени мигове!
Да се намираш в Стоилово, най-хубавото за теб селце, родното странджанско място на родителите ти…И да седнеш около вечната масичка в дома на братовчедка ти Златина и леля ти Стана, където са преминали ония твои тръпни юношески ваканции…
И да отпиваш от кехлибарената огнена течност, да замезваш с най-благите домати на света…Отгледани и откъснати специално за теб от благословените и топли ръце, в случая едната ръка, защото Златина си бе счупила другата, вижда се и на снимката, на твоята роднинка…
И да говориш, говориш с толкова чисти и отрудени сърца, които попиват всяка твоя дума… За които Париж от твоите книги е мираж, сън някакъв нереален, надежда и тъга едновременно, мечта…
А наоколо зелено, зелено…Толкова зелено, та очите и душата ти изтръпват…
О, това е наистина божа благодат!
Всъщност колко му трябва на дошлия на този наш един-единствен свят човек-светулка – чашка с блага ракия, резенче благ домат и… една блага дума… Една блага дума-нежност…
Господи, как и защо забравихме тези простички неща, тази наша „сол“ на българския ни крехък и тъжничък понякога, о, дали само понякога, живот…
Ходим немили-недраги по света, обикаляме със съсиреци кръв в сърцето, търсим, търсим капчицата нежност …
А тя, капчицата, си е била тук, откъдето всъщност сме тръгнали…
Да, разпиленият по света и с разпъната от демоните си душа българин днес има толкова нужда от мъничко нежност…
Сполай, братовчедке!
Димо Райков

Редактор




















