Цеко, Цецо и другите твари на мрака!

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Ама не от оня, кроткия и напоителен, възпян от Елин Пелин – а същински порой. Потоп с библейски размери. И не един потоп, а – цели два. Природен и политически. Всъщност, и природният е политически. Защото мътните порои, отнесли мост в село Миндя и довели до евакуация на хора от покривите на Килифарево, наводнили Дряново и Търново, удавили хора във Варна и Добрич – и те са плод на злата дейност на хора, които ние, гражданите, сме обличали с власт и правомощия: министри, заместници, шефове на отдели, кметове, общински съветници, чиновници, прокурори и полицаи.

Тези хора допуснаха – а горските, вместо да им спират бандитизма, с хъс се включиха в него – изсичането на гори до голо, изгребването на чакъла от реки и задръстването на дерета със строителни отпадъци и „временни” постройки. Защото за тях гората е дървесина, реките – източник на безплатни ресурси, а деретата – удобни места за изхвърляне на боклука. А хората? Е, хората не съществуват. Да се давят. Важното е да си траят и да не надигат глави. След седмица-две държавните мъже, жени и други ще започнат да ни обясняват, че за да няма бъдещи наводнения, ще трябва да се изсичат още гори, да се изравят още реки и да се застрояват още дерета (и плажове, и защитени местности). Изчакайте и ще видите.

И от смъртта на удавниците ще гледат да извадят по някой лев. Ако, разбира се, продължаваме да търпим това безобразие. А точно в седмицата на пороя се оказа, че онези, които надигнаха глава по време на протестите, май започват да постигат успех. Някакъв порой овърша задкулисието и отгоре изплуваха, хванати за гушите, негови известни обитатели. А трябва да се знае, че хората на задкулисието обичат да са на тъмно. Там им е добре. Това е техният естествен хабитат. За да изскочат на светло хора като Дилян Пеевски и Цветан Василев, значи са се натъкнали на някакъв много, ама много голям проблем. Така беше с Цеко Минев. Преди две години, след „зеления” протест на Орлов мост, този невидим човек внезапно се появи на светло. Уж нямаше нищо общо нито с фирмите „Витоша ски“ (искаща изсичането на Витоша) и „Юлен“ (искаща изсичането на Пирин), нито с Първа инвестиционна банка – а отведнъж цъфна на пресконференции, давани и от трите. Като техен говорител и бранител.

Не му се получи особено добре, тъй като обитателите на влажната тъмнина по принцип не издържат на слънчевата светлина. Този провал трябваше да стане обеца на ухото за останалите, но – не би. Пеевски направи грандиозната грешка да поиска директно властта в страната, ставайки шеф на ДАНС. И разбуни обществото – „суверена”, ако трябва да цитираме Лютви Местан. Няколко месеца по-късно Цветан Василев направи още по-голяма грешка: даде да се знае, че иска да става премиер на държавата. И взриви света на политиката. Двамата основни мишени на гражданския гняв от последната годиина захванаха война на взаимно изтребление. В нея пък, на страната само на единия, се включи и друг голям и известен хищник, обитаващ подземието (макар издържащ офисите си с нашите пари) – прокуратурата. А след като тя нанесе удара срещу Василев, накрая се включи и БНБ. Същата БНБ, която до вчера одобряваше откровено смешните баланси на Василевата банка КТБ, сега я превзе. За да замита следите на собствените си безобразия. И всички вкупом разкриха, какви точно са – нещо, което никак не е препоръчително за хора, които лъжат за това, което са.

И затова трябва да остават на тъмно – за да не се вижда, какви са всъщюност. За да може поне с някаква правдоподобност Пеевски, например, да твърди, че е успял човек, ама нямал нито фирми, нито медии. За да може Цветан Василев да претендира, че е просто редови банкер с добър баланс на банката си. За да може Цацаров да се кълне, че е главен прокурор и че неговата работа е да пази гражданите, а не – да обслужва господарите (си). За да може БНБ да се кръсти, че пази финансовата стабилност, а не покрива далаверите на три кухи банки. Веднъж разкрили се, обитателите на мрака няма как да се скрият обратно. Защото гражданите започват да ги следят с гневен поглед. А в крайна сметка, докато има демокрация (докато някой не обяви диктатура) гневният поглед на гражданите винаги намира начин да изпепели оногова, когото гледа.

Пример е пак Цеко Минев. Тъкмо се скри наново, след неуспешните си публични гастроли преди две години и – хоп! Хайде пак в светлината на прожекторите. Където този път ще се опече здраво, ако се окаже верна информацията, че след като удуши в прегръдката си банката на Цветан, сега Пеевски иска да се прегърне с банката на Цеко. По-умните обитатели на тъмната страна трескаво са се вкопчили в дъното, за да не бъдат и те изкарани на светло от политическия порой. Ако обаче варненци се втренчат с гневен поглед в причините за загиването на града си, цял грозд твари ще бъдат принудени да изскочат от тинята. Да не говорим за провала на задкулисните маневри на ДПС. След като излъга, че иска предсрочни избори (а всъщност притискаше БСП за повече власт), ДПС се оказа под прожекторите, мигащ на парцали в момента, в който БСП пък наистина поиска избори.

Това на свой ред произведе огромни напрежения вътре в БСП, където има достатъчно хора, трескаво търсещи седлка и с ДПС, и с ГЕРБ – само и само да не се отива към избори. Което на свой ред постави под огромна преса ГЕРБ. За да управлява, Борисов ще трябва да се прегърне или с някаква част от БСП, или – с ДПС. А това окончателно ще покаже, че ГЕРБ няма нищо общо с „дясната” страна на политиката. Което пък създава огромни главоболия на Реформаторския блок, половината от който вече се виждаше в „десен” кабинет с ГЕРБ.

Което пък… Което пък иде да ни подскаже, че трамбоването на улиците и площадите не беше напразно. В политиката всичко тайно започва да става явно. Постепенно лъсват скрити схеми, дружби и зависимости. Въпрос на близко бъдеще е дори да разберем, чии са фирмите, замесени в Южен поток и какво (и колко) те са обещали на хора от сегашното правителство, та да държат фронта още малко. Не, че не тези фирми не се знаят – както например се знаеха апетитите на гореизброените херои на мрака – но е важно това знание да стане съвсем публично. За да може гневният поглед на гражданите да се фокусира там, където трябва. И, след като мине пороят, да изпепели всички твари на тъмата, извадени на припек…

Кристиян Коев

Редактор