Автор: Здравко Райков – социолог, журналист и преподавател в Софийския университет
В края на март т.г. като служебен премиер Андрей Гюров посети Киев. И там на съвместна пресконференция с украинският президент заяви: ще продължим да подкрепяме Украйна и ще вървим заедно по пътя към нашето общо бъдеще в Европейския съюз и НАТО! А отдавна загубилият легитимността си като президент Зеленски (мандата му изтече през пролетта на 2024 г.) подчерта значението на подписаното в Киев споразумение за 10-годишно сътрудничество в отбраната.
Съгласно него България ще продължи най-активното си участие в опосредствената (прокси) война на Запада срещу славянска Русия на украинска територия. Това ще се случи, защото тя ще увеличи военната си подкрепа за режимът в Киев.
Сега е време той да се отблагодари на Гюров за този крайно опасен за страната ни договор за цяло десетилетие. Оказва се, че един от най-големите дарители на кандидат-президента за кампанията му, е украинска компания – General Cherry. Всеки месец от нейните цехове в Украйна излизат около 100000 ударни дрона и заминават да трепат „лошите“ руснаци – военни и цивилни. Украинските бизнесмени са открили свой филиал у нас (General Cherry International). В самата Украйна те нямат големи шансове да оцелеят – тамошните производители на оръжия са основната цел на руските дронове и ракети. Ето защо те сега масово изнасят производството си в Европа, включително и у нас.
Сега шефът на General Cherry International – Калоян Данчев е извадил от джоба си и му е подарил 100 000 евро. С поръката да разгроми на балотажа конкурента си. Разбира се, ние сме уверени: човекът ги е дал без никакви користни интереси, без надежди за обратни благодарствени жестове в случай, че Гюров бъде избран за президент.
В интерес на истината се намират злобари, които са ядосани, че размерът на парите, дадени от българо-украинската фирма, е мизерен. Но други ги успокояват, че обявената сума е „за пред хората“. И е твърде вероятно тя да е съпроводена от множество обемисти куфарчета с дебели пачки. Украинците знаят, как да се отблагодаряват на тези, които изпълняват мечтите им. А освен това през последните 37 години разнасянето на куфарчета до важни персони е широко разпространена практика и у нас. Въпреки, че досега никой от тях не се е оплакал за забравено от някой гост в кабинета му подобно куфарче.
Любопитен факт е, че в управлението на фирмата на Калоян Данчев като неин представител участва и бившият министър-председател Кирил Петков. Той вероятно е прозрял истината, че от продажбата на биопродукти далаверата е жалка. Докато от производството и търговията с оръжия тя е далеч по-приемлива. Този, запомнен с изумителната си интелигеност премиер, има важен принос за блестящата кариера на кандидат-президентът. Благодарение и на него американският възпитаник и преподавател в Американският университет в Благоевград – Гюров, стана депутат и председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“. Възможно е бившият премиер да е припомнил на който трябва за заслугите на Гюров към украинската кауза. И те са наляли пари в кампанията му.
Истината е, че президентският пост е твърде важен за вождовете на залязващата вече партийка „Продължаваме промяната“. Ако Гюров го получи те ще имат повече шансове за топли местенца в коридорите на властта. А с тях ще дойде и плячката, по която те страшно си падат. Същевременно със свой президент рязко скача и реномето им в Брюксел. Това означава в банковите им сметки да се налеят нови стотици хиляди евро – грантове от Евросъюза за защита на „демокрацията в Украйна“ и за борба с „руската дезинформация“.
За разлика от Гюров, който трудно скрива неистовият си мерак Запада да разгроми Русия в прокси-войната, която води срещу нея на украинска територия, Йотова заема умерена и разумна позиция. Френското издание Toute l’Europe, което следи и анализира случващото се в Европа, пише: „Без да поставя под въпрос членството на България в Европейския съюз и НАТО, Илияна Йотова, която е държавен глава от девет месеца, се противопоставя на продължаването на военната помощ за Украйна и призовава към преговори между Москва и Киев. Амбициозната Йотова открито се представя като „президент на мира“ в момент, когато българите усещат все по-силно последиците от войната, която се води недалеч от тях.“
Така вижда френската медия кандидата за президент Йотова. Оценката и е обективна, безпристрастна и затова може да и се доверим. Излиза, че на 1 ноември ние наистина ще трябва да избираме между мира и войната.
А, кой от кандидатите за наш президент е за продължаване на военната подкрепа на свръхкорумпираният режим в Киев? И, кой е е готов угоднически да последва вождовете в Брюксел в подготвяната от тях „гореща“ война срещу Русия?
Два съдбоносни за нас въпроса, на които никак не е трудно да намерим отговора. А след това да направим и правилният избор в неделя.
Редактор
