Единственият солиден аргумент за следващи предсрочни избори е да се уважи волята на гражданите и да се проведат по нови изборни правила със засилен мажоритарен елемент
Автор: Евгени Петров
Аргументи в полза на заглавието не са нито миролюбивото начало на преговорите между патриоти и ГЕРБ, нито сдържания тон пред медиите на лидерите им, нито оптимизмът, че няма невъзможни компромиси.
Ключовото изречение е на Борисов: „122 са предостатъчни за мнозинство“. Отбележете – не просто достатъчни, а предостатъчни.
Ако се замисли човек всичко като бройка между 121 и 160 (180) за конституционно мнозинство на практика няма голямо значение.
Тук задължително трябва да се припомни следния факт: Борисов беше критикуван за подадената оставка с аргумента, че кабинетът има достатъчна подкрепа в парламента и спокойно може да продължи работа. А всъщност след напускането на Радан Кънев и т.нар. Граждански съвет и оттеглянето на АБВ, реалната подкрепа се състоеше само от 116 депутати. Защо сега да е неустойчиво при 122-ма?
Още в началото на преговорите станаха ясни два ключови момента – условието никой от партньорите да не разваля коалицията преди края на мандата и задължителното участие във властта, за да се носи отговорност.
А част от песимистичните прогнози предвиждат кабинетът и коалицията да изкарат до приключване на българското председателство или до края на 2018 година.
Както е известно, предизборна ситуация назрява тогава, когато преобладаващата част от обществото, медиите и политиците започнат едновременно да говорят за нея. Трябва да се напомни, че досега и двата пъти, в които Борисов подава оставка и не си довършва мандата не е било заради загуба на мнозинство. Т.е. чисто процедурно той не е свалян с вот на недоверие или редовно бламиране в парламента. Обратното – и двата пъти сам предизвика нови избори като отговор на обществени настроения.
В този смисъл
първо и най-важно е как обществото ще приеме новата коалиция.
А то има всички основания да я приеме добре. Основанията за това са, че се прави коалиция между дясноцентристка партия и умерени националисти, която отговаря на практика на 90% от настроенията на хората. Оказа се, че в това политическо ястие има както прозападна ориентация, така и балансирана политика спрямо Русия и Турция, както единно виждане за увеличение на доходите, така и затягане на вътрешния ред и сигурност, както приоритет в образованието, което всички одобряват, така и нови по-категорични мерки за борба с битовата престъпност и нелегалната миграция.
Дори от големия препъникамък за ммажоритарния вот двете формации могат да изкарат дивиденти. Ако Патриотите продължат да са категорично против този вид избори, а ГЕРБ демонстрират гъвковост – ще се срещнат по средата нейде около немската система, което по мое мнение напълно устройва Борисов и ще измъкне партията му от крайните позиции в защита на референдума точно според зададените въпроси.
Иначе казано – с една монета – две кафета.
Вторият въпрос е
каква подкрепа може да очаква коалицията в парламента.
Честно казано – без БСП – всякаква. Попадането на 5 партии в Народното събрание поизчисти разкаляния политически терен и даде възможност за по-предвидими действия. Тук излиза на преден план вечната дъвка дали гласувайки по един и същи начин с ГЕРБ, ДПС ги подкрепя. Това беше доста компроментирана опорна точка на част от реформаторите в миналия парламент. Достатъчно беше двама депутати от ГЕРБ и ДПС да влязат едновременно в парламентарния бюфет и това вече беше достатъчно основание да обявят коалиция между двете партии.
ДПС обаче все трябва да натисне някой бутон, приемайки съответните закони. Но отново се връщам към безусловното – за приемането на каквото и да е извън предвиденото по Конституция и правилника на НС са необходими 121 и то като начален кворум. В случаите, в които се търси конституционно мнозинство съвсем не изключвам да бъде търсена подкрепа от хората на Догон-Карадайъ, и в това няма да има нищо осъдително. Подобни преговори по съдебната реформа в миналия парламент имаше и между Радан Кънев и Местан, какво лошо?
Факт е обаче, че Патриотите са естествената и общоприета в обществото преграда към каквито и да е задкулисни договорки с ДПС.
Трето –
тезата че в ЕНП биха се възпротивили на подобна коалиция не издържа.
Ценностите са си ценности, но и Европа в последните години е друга. Основното обаче е, е нашите патриоти са „софт“, те не са от калибъра на Хайдер, Вилдарс или Марин льо Пен. Те определено могат да бъдат компромисно преглътнати в Брюксел, а истериите по границите очевидно ще минат в графа „предизборно поведение“ с което обикновено се прощават конкретни изцепки.
Да, на тяхно място можеше да бъде и Реформаторският блок, но не е. Толкоз.
Четвърто – Борисов натрупа огромен опит. „Учим се от грешките си“ е известно клише, но и в голяма степен вярно. Борисов от 2017-та не е Борисов от 2013-а и още по-малко Борисов от 2009-а. Партията му – също и това е видимо с просто око. Както отношенията с парламентарната група и Изпълнителната комисия, така и с евродепутатите на ГЕРБ.
Пето – кой може да предизвика предсрочни избори?
В парламента на практика никой, защото ДПС няма да приемат рискова позиция в комбина с крайнолявата БСП. Независимо от победата си над ДОСТ, те трябва да решават проблема със свиващия се електорат на партията.
В чисто психологически план Марешки като „новобранец“ ще дава мило за драго да стои колкото се може повече в парламента.
Тезата на БСП за защита на бедните българи, съчетана с крайно ретроградната болшевишка реторика не оставят много опции за развитието на столетницата. Напротив, всички – и леви и десни социолози твърдят, че е достигнала максимума си.
Извод:
Две са реалните възможности, които могат да поставят под съмнение устоите и сроковете на управление на подобна коалиция. Едната е външна – рязка ескалация на международното положение, криза в ЕС, нова силна бежанска вълна и т.н. Но и в този случай ще се търси политик с богат опит, а Борисов безспорно е такъв.
Втората е чисто организационна – ако партиите в самата патриотична коалиция решат да повтарят грешките на реформаторите и така общият сбор да падне под 121. Тук обаче също има отговор – ГЕРБ изненадващо но стратегически правилно поиска заедно с общото, да подпише и отделно споразумение с всяка една от партиите.
Да припомня, че мандатите на Обединени патриоти са: 11 ВМРО, 9 НФСБ, 7 Атака. Тоест – всяка една от трите партии поотделно вкарва депутати по-малко от общия брой на депутатите на Марешки.
Иначе казано загубата винаги може да бъде компенсирана. А в търсене на компромисни решения Цветанов е доказал висок КПД.
Засега аргументите „за“ пълен мандат или поне управленски хоризонт след края на 2018-а изглеждат по-солидни. Към настоящия момент единственият сериозен аргумент за провеждането на нови предсрочни избори е да се „уважат“ новите изборни правила, които безусловно трябва да се променят в посока на повече мажоритарност.
Но и тогава, поне както уверяват експертите, везните ще натежат отново към големи
Редактор
