Пол Кругман в The New York Times: Вече е ясно, че еврото беше грешка

От известно време насам е очевидно, че създаването на единната европейска валута е грешка.

Напускането на валутния съюз обаче е много по-трудно и плашещо решение от това въобще да не се влиза в него и до сега дори и най-проблемните икономики в Европа многократно са избягваха това да прекрачат тази граница. Правителствата се съгласяваха с исканията на кредиторите за строги икономии отново и отново, докато Европейската централна банка успяваше да ограничи паниката на пазара, пише носителят на Нобелова награда за икономика, Пол Кругман в The New York Times.

Но сега ситуацията в Гърция изглежда е достигнала точка, от която няма връщане назад. Банките са временно затворени, а правителството наложи контрол върху капитала. Много е вероятно правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите, издавайки документ за дадената сума, като така на практика ще създаде паралелна валута. А следващата неделя страната ще проведе и референдум за това дали да приеме исканията на кредиторите за още икономии.

Гърция трябва да гласува с „не“ и гръцкото правителство трябва да е готово, ако се наложи, да напусне еврозоната.

Истината е, че повечето – не всичко, но повечето, от това, което чувате за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно. Да, гръцкото правителство харчеше повече от своите възможности в края на първото десетилетие на XXI в. Но от тогава то намали значително разходите и увеличи данъците. Заетостта в публичния сектор се сви с 25%, а пенсиите, които наистина бяха твърде щедри, бяха съкратени драстично. Ако съберете всички тези мерки за икономии, те ще се окажат повече от достатъчни, за да елиминират първоначалния дефицит и да се превърнат в голям излишък.

Тогава защо това не стана? Защото гръцката икономика се срина, най-вече като резултат на тези мерки на съкращения, повличайки фискалните приходи надолу със себе си.

А този срив има много общо с еврото, което приклещи Гърция в една своеобразна икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни програми за икономии, в които страните овладяват дефицитите си без това да води до депресия, обикновено включват голямо обезценяване на валутата, което прави техния износ по-конкурентноспособен. Това например стана в Канада през 90-те години на XX век и в значителна степен в Исландия след финансовата криза през 2008 г. Но за Гърция, без своя собствена валута, не съществуваше тази опция.

Излизане на Гърция от еврозоната? Не е задължително. Проблемът винаги се е съдържал в риска от финансов хаос в банковата система, разрушена от паническо теглене на средства и в бизнеса, който е под натиска едновременно на банкови проблеми и на несигурност по отношение на държавния дълг. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме много от мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните икономии.

Но кредиторите не искаха и да чуят за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа „всичко или нищо“, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е, и най-вероятно е трябвало да бъде, оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като подобен ход би унищожил политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да е той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се уплашат достатъчно от конфронтация с европейските кредитори и гласуват с „да“ на референдума. Те обаче не трябва да го правят по три причини.

Първо, вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години икономиката на Гърция е в по-лоша форма от когато и да е било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса, който може да предизвика евентуално излизане на Гърция от еврозоната, вече се е случил. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, капитулацията към ултиматума на кредиторите ще представлява окончателното отказване от каквито и да е било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на Европейския съюз и Международния валутен фонд са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика. Сила, която съществува, докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че сега е време да сложим край на това. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни бюджетни икономии и икономическа депресия.