Халюцинациите на Борисов – следствие от магистралите

Тази сутрин, макар и освиркан на входа на Нова ТВ, Бойко Борисов успя да даде паметно интервю.

Странно поведение имаше след това посрещане Борисов и се почувства длъжен да обясни, без никой да го е питал, че Нова Телевизия не е негова собственост. Но по време на цялото му пребиваване в студиото, той се държеше като собственик. Опитваше се да налага темпото на интервюто, да налага вида на въпросите, и непрекъснато да не спира да говори, в качеството си на недосегаем Самодържец.

Когато Ани и Виктор повдигнаха най-болезненият в момента за групата на ГЕРБ въпрос, за двамата отцепника, и кадруването на Цветанов, Борисов се оправда за всичко с това, че той четири години е строил в това време магистрали.

Явно има някакви по-особен вид магистрали, оказващи своето влияние, защото Експремиерът живее в някакъв собствен свят , изграден от халюцинации за:

 „ГЕРБ е в отлична кондиция и това, че двама депутати са напуснали не е проблем”;

„Ще дойдат другите избори и пак ще ги победим, „;

„ГЕРБ е първата политическа сила, спечелила изборите…Ние не сме опозиция в смисъла на думата”

 И в този смисъл,  лидерът на ГЕРБ обясни, че не се явява на повикването на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, ръководена от лидера на “Атака”– Волен Сидеров, защото:

„ГЕРБ е първата политическа сила, спечелила изборите и няма да оставя Сидеров да ме вика, да ме разпитват. Ще напусна парламента, но няма да отида. Ще ме вика той мен !„

Явно на Бойко Борисов не са му ясни елементарни термини за държавността в една Парламентарната република. Той явно няма усет за различието между Опозиция и Спечелила изборите политическа сила или това е празнина в образованието му на пожарникар. Неговата халюцинация на Победител не му позволява да спазва правилата в Парламента и да се отзовава на комисии, които го викат.  Той  се поставя над Парамента и над своите избиратели, които са го пратили там да работи.

Първосигналното усещане за парламентарна действителност му пречи да вижда Комисията като нещо друго от личността на неприятния за него Сидеров.

Но съществува личност, която е всичко за него и с която отказва категорично да се раздели:

„Няма да се разделя с Цветан Цветанов, категорично. Вярвам му и той като всеки човек допуска грешки.”

Това би звучало трогателно, ако вече не е притеснително. Тази привързаност предизвиква основателни въпроси за същността на тази толкова силна връзка – приятелство, зависимост или… нещо друго?

АЛАРМА няма да продължи с анализа, защото в този случай, наистина има нужда от специализирана намеса.  Това, което се питаме сами себе си е, как допуснахме тези хора да ни се случат?…

Кристиян Коев

Редактор